В случая едва ли можем да говорим за нарушаване на биологичния ритъм и съня - това, че си лягат в един часа след полунощ няма никакво значение, може па да си спят до обяд.
Затова тук денят започва от вечерта, когато целият манастир като по команда става за монашеското правило в 22.30 (някой малко по-рано, някой малко по-късно). Мнозина изпълняват правилото в движение, като видиш монах, който върви с броеница и чете високо молитвата Иисусова, докато не прочете 1200 пъти. След това се правят земни поклони, след това, ако има време, може да се четат светите Отци или човек да се упражнява в спускането на ума в сърцето или в съчетаването на произнасянето на молитвата с дишането, казвайки при вдишването „Господи Иисусе Христе”, а при издишването „помилуй ме”. Човек трябва да прави това с дълбоко внимание и сърдечно съкрушение. След молитвеното правило всички се събират в храма и там продължава извършването на молитвеното делание. След това кратък сън – около 3 - 3 и половина часа, и всички излизат по своите послушания: кой да се труди под палещите лъчи на аризонското слънце, кой в кухнята при горещите котлони, кой в офиса да приема поклонниците. И така ден след ден.