Наясно е тя, само че не й изнася, какво следва от тази яснота - нормална реакция, всеки обича в една или друга степен омаята на илюзиите си, ето дори в съседния клуб цяла тема се разви, колко са свободни мечтателите, така е просто по-добре, зареяни в облаците се чувстваме комфортно, но уви поради липсата на вкорененост в земята, ветровете ни отнасят ..... най-вероятно в близките скали. Твърде е добра и доверчива, мъдра е онази поговорка, че прекаления светец и Богу не е драг - в стремежа да се спазват стриктно религиозните предписания, често се случва да не се вникне в смисъла, който ги продиктува. Виждал съм такива хора, добри хора, които в действителност няма за какво да ги обвиниш, не са сторили никому и никога нищо лошо, но те стават прекалено добри, стават простодушни, липсва им солта, от твърде много пазене да не сторят нищо лошо, изпускат онова добро, което е в близост до него - това е бремето на страха, бягайки от него, той те преследва и колкото повече бягаш, толкова повече ще те преследва, и така бягайки можеш да откараш цял живот, и в крайна сметка се оказваш избягал от живота, а не от страха.

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни