|
Майки,
Ако си верен на мисълта на „преподобни” Силуан:
„моят ближен – това съм аз”
То ми се иска да ти задам в този дух следния въпрос:
Защо твоят ближен (Жабчо), който си ти, по въпросите за Силуан мисли различно от теб?
Наясно ли си, че това отново е намек за подмяната на личностната християнска антропология с безличностната антропология (човек – принцип) на Източния Пантеистичен Монизъм от теософа в расо архимандрит Софроний Сахаров?
И ако теософията на архимандрит Софроний не е нещо трудно за установяване, макар че ти упорито отказваш да го видиш въпреки множеството приведени доказателства за това, то следва следващият неприятен въпрос:
Исихастките практики всъщност практики на православни християни ли са или са медитативни техники от изтока облечени в Православие, каквото е обвинението на Варлаам?
Вторият произтичащ от това въпрос е:
Какво всъщност е защитавал Григорий Палама при този спор, за което са били повод въпросните практики?
И дали, защитавайки тезата си, не е защитил практики, които нямат в същността си общо с нея?
Това е въпрос, който внимателно ще го проверявам по-нататък.
Но каквато и да е базата и идеята на исихастите, то тази на архимандрит Софроний си е доказано окултна и ще се постарая това да бъде показано по бодящ очите начин.
2 Царе 22:12
Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.
И същата идея в Псалом 18, който е повторение на казаното от Давид в горния стих и пасажа около него.
Псалми 18:11 (РИ)
Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.
И да видим още един интересен текст:
3 Царе 8 глава
10 А щом излязоха свещениците из светилището, облакът изпълни Господния дом;
11 така щото поради облака свещениците не можаха да застанат, за да служат, защото Господната слава изпълни Господния дом.
12 Тогава Соломон говори: Господ е казал, че ще обитава в мрак.
Внимание!
Дори в златните времена на Израил, когато се освещава самия храм и духовното състояние на народа е на върха на богопочитанието, Бог пак остава непостижим, дори за Свещениците, които влизат да служат в храма.
И още един текст, който е написан в края на дните на един особено важен за нас човек. Подчертавам, че е в края на дните на един човек, който за разлика от всички останали има правото да види Бога, така, както Си Е, но въпреки това:
Йоан 1:18
Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.
Бог Отец е непостижим в Своята всеобхващаща самобитност, чийто характер в духовните му измерения изяви единородният (единосъщен) Син Божий при въплъщението Си. Но дори и Божият Син в неговата извечна слава, която има в Отца си, пак остава за нас непостижим, докато не се изпълни времето.
1 Йоаново 3:2
Възлюбени, сега сме Божии чада, и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е.
В края на дните си Евангелист Йоан, при положение, че и Откровение е негов духовен опит, казва, че НЕ е видял Божия Син в Неговата слава, а исихастите упорито търсят нещо в този свят, което е непостижимо за нас, според написаното в Писанието, а архимандрит Софроний отива на светлинни години напред в претенциите си, че той и Силауан са видяли Господа даже в Неговата битийност.
Дори в бъдещия век, който от нас стигне до него, ние пак няма да можем да познаваме Бога в Неговата битийност поради ограничеността, която произтича от сътвореността на нашата природа.
Претенцията, че може да познава Бога в Неговата битийност, може да я изкаже само Теософ, който не прави разликата между самобитната природа на Бога и причинената (сътворена) природа на творението, защото за него вселената е една неразделима монада (цялост).
И доказателството за това е ПРЕДНАМЕРЕНО И ТЕНДЕНЦИОЗНО поместения от мен цитат от Софроний Сахаров, който се приписва на Силуан:
„Моят ближен – това съм аз”
И за който доста пъти вече съм писал, че е християнизираната форма на това, което учителят по йога учи своя ученик от книгата на ведите:
„Тат твам аси” – „И това също си ти”, когато му посочва себе си. Но това е предпоследния дуализъм, който всъщност се преодолява в системата на Източния Пантеистичен Монизъм. Последната крачка е разтваряне в Абсолюта, когато бъде изтрита и последната разлика.
Може пак да си прочетеш статията на Митрополит Калистос Уеър
, която е поместена в Двери. От нея вадя:
„Ще намери ли накрая всяко сътворено същество място в Тринитарния перихорезис (взаимопроникване), в движението на взаимната любов, протичаща вечно между Отца, и Сина, и Светия Дух?”
Такъв израз може да използва само теософ, за който Вселената отговаря, като принцип на съществуване, на Източния Пантеистичен Монизъм, а не на разграничимостта на същесвуването на Бога и творението Му така, както е засвидетелствано в Писанията.
Взаимопроникване, каквото Калистос приписва на Трите лица на Бога в единното Му същество, смятам, че първо е подвеждащо, защото за Бог отците казват, че е прост, несложен, което означава монолитност, която изключва взаимопроникването, като термин при обясняването на Божията битийност.
Йоан 10:38
но ако ги върша, то, макар да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мене, и Аз в Отца.
Тълкуванието на Светите Отци означава, че този текст трябва да се резбира не като „взаимпроникване”, а като неделима идентичност.
Терминологичната уловка на Митрополит Калистос е първо въобще да оправдае въвеждането на идеята за „взаимопроникване”, а след това да сведе Бог и Творението Му до една неделима Монада (цялост) чрез „взаимопроникване”.
Да, но, според Писанието, това е невъзможно.
Бог е неизменяем!
Да зададем въпроса така:
Може ли Бог да сътвори друг бог, като Себе Си!
От самата идея за сътворението означава, че сътвореното винаги ще зависи за своята битийност от сътворилия го и по тази причина никога няма да бъде бог в смисъла, в който Бог е Бог, съществуващ по самобитност и непричиненост на Своето битие, което има в Себе Си като Бог. Да изтрие тази разлика, а Бог не може да я изтрие поради непроменимостта на Своето битие, означава да промени и броя на ипостасността си с числото на сътворените от Него богове, което веднага влиза в противоречие с Неговата неизменяемост.
Така че на въпроса на Митрополит Калистос отговорът е:
Можеш да се надяваш на такива неща в светогледа на Източния Пантеистичен Монизъм, който ти, Силуан Атонски и архимандрит Софроний Сахаров изповядате, но не и в светогледа на мирозданието такова, каквото е разкрито от страниците на Светото Писание!
Толкоз!
Съмнявам се, че ще се напънеш да разбереш какво съм ти написал, но знае ли човек...
А по отношение на моето „протестантство” се правиш на невидял на моята дефиниция на този термин. Аз съм ПРОТЕСТАНТ срещу богословските недомислия на Лутер, само вяра без дела, което е мъртва вяра, според неудобния за Лутер Яков и срещу Калвинисткия възглед за предопределението, че „веднъж спасен е завинаги спасен”, тоест, че спасението никога не се губи.
И след като съм плеснал две тесли на бащите на протестантизма Калвинч и Лутерий, то за какъв протестант ме имаш любезни ми клеветнико?
Между другото, материалът срещу Хилиазмената ерес, която е обща почти за всички Протестанти, просто предстои да го напиша.
Аз съм ПРОТЕСТАНТ и срещу опитите за подмяна на Светоотеческото Православие с теософско-масонските окултни идеи водещи до претапянето му в безличния Ню Ейдж, където поради еднаквото право зя вярност, дори на две взаимоотричащи се идеи, се свежда и Абсолютната Истина на Писанията до нещо, което е обикновено като всички други неща, и по този начин и се отнема Спасителната Сила, като Единствена Истина.
Ето отново стари материали, но вече на български език. Първите три са повече за Софроний, докато четвъртото е срещу прелъстеността на Силуан.
И не скачай на „Православна християнка”, а в богословското блато се пробвай със Старий Жабок.
И очаквам богословските ти аргументи, защото досега не съм видял от теб и едносрично изречение в защита на тезата ти. А това означава единствено, че си в Прелестта на Самомнението. И не ми се измъквай с необразованост, защото дори този ти аргумент е още повече срещу теб. Щото и това ще го парирам с контравъпрос:
Как си разбрал, че Софроний Сахаров е гениален богослов, след като си неграмотен богословски и не можеш да направиш елементарна разлика в нюансите на ученията по даден въпрос?
Поздрави
Жабчо Благогадний
Тука Тошо ще стартира, да видим на кого галошките ходят вярно и ще мине по тясната твърда пътечка оттатък богословското блато!
|
Re: Споделете мнението си! [re: _maycal]
