Да си призная честно вече ми писна от тебе и твоите нечуващи уши. Пак попрегледах темата и на всички въпроси, на които продължаваш да твърдиш, че не съм ти дал отговор, отговорът си е даден, но както и да обяснявам някои неща, то май никога нЕма да разбереш.

Някои отговори няма да ти дам, защото има неща в Православието, които изрично подчертах, няма да ги пипна по никакъв начин, независимо от това, че имам мъъъничко по-различно мнение по въпроса. Защо? Така! Мои си интересни тайни.

Но да ти поотговоря чрез още някой неудобен въпрос.

Я ми кажи Стотника Корнилий и неговия дом през какви тайнства минаха та да получат Духа Свети!? (Деяния 10 глава и интересното обяснение на станалото в Деяния 11:1-18)

Не използвай определени текстове от писанието, за да игнорираш други, защото така вкарваш Бога в човешки рамки, на които Той на практика не се подчинява!

При екзегетирането на текста има едно важно правило, за което трябва да се внимава много, а това са причинно-следствените връзки.

Ето ти една, която не си видял.

Деяния 2:47б А Господ всекидневно прибавяше към Църквата такива, които се спасяваха.

Това е според Синодалното издание, а ето ти как изглежда в дословния старогръцко-български превод въпросния пасаж:

Деяния 2:47б а Господ прибавяше спасяващите се всеки ден към църквата

Човек не става част от Църквата, за да се спаси, а се спасява, за да стане част от Църквата, в която израства духовно и затвърждава своето спасение.

Това е определението на Евангелист Лука.

Да видим какво казва и Апостол Павел:
1 Коринтяни 12:13
Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме

Причината е „кръстихме (попопихме)” в един Дух, докато следствието е да съставляваме „едно тяло”, ако наистина е станало и „напояването” с въпросния Дух, за което си важи изискването за великото тайнство на Покаянието, онова първо, единствено и генерално Покаяние, за което съм писал и за което съм привел и свидетелството на Климент Александрийски. Теофан Затворник е на същото мнение, защото определението „първо генерално Покаяние” съм го взел от него, но не мога да намеря точното място в момента. Това е според цитирания текст.

Тоест ние не ставаме по някакъв начин част от Тялото Христово Църквата, за да се изпълним със Светия Дух, който е в нея, а първо се потопяваме и напояваме в Светия Дух, за да станем едно цяло с тялото Христово.

Това са обърнати причинно-следствени връзки и виж сам кой впряга каруцата пред коня.

И виж в Деяния 11 глава до какво заключение стигат църковните водачи в Ерусалим при свидетелството на апостол Петър.

17 И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас, кой бях аз та да можех да възпрепятствувам на Бога?
18 Като чуха това, те престанаха да възразяват, и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.

Изпълването със Светия Дух беше доказателството за това, че Корнилий и неговия дом са част от църквата Христова

Кой си ти бе, Капернауме, Ежконе или каквото там си, че да отказваш на Бога правото да обръща, спасява, изпълва със Светия Си Дух, когато си реши и както си избере?!

И ако на друго място Бог чрез Апостол Петър е казал:
Деяния 2:38
А Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.

То тук виждаме, че веднага след покаянието Бог дава изпълването със Светия Дух и чак тогава се стига да публичния акт на водното кръщение.

А за Свето Причастие, даже не се говори във въпросните текстове.

Това е доста по-подробно обяснение от това, което писах на Аск на времето, но по същество е същото.

И да ти отговоря директно на въпроса:
Още ли смяташ това за вярно, Жабчо?

ДА, ОЩЕ ГО СМЯТАМ ЗА ВЯРНО!

Като вярващ християнин смятам за вярно всичко написано директно от Апостолите Христови по действието на същия Свети Дух в мен!

А сега да обясним мястото на Светото Причастие в Християнския живот.

1 Коринтяни 11:29
защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.

1 Коринтяни 12:3б
и никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух.

Тук вече ще цепим по Православному. Господното тяло трябва да бъде разпознато като жертва за грях първо и като такова в същност в тайнството на Евхаристията. Но това не може да стане ако първо нямаш Светия Дух, чрез Когото става разпознаването на Исус като Господ и като следствие на това на тялото Му, като тяло на Господа Исуса.

Май пак ще излезе, че съм прав.

Както съм направил интересното разграничение, че има едно първо Покаяние, което носи името Покаяние, така всички вторични покаяния, които имат различна функция от Него, за удобство съм ги нарекъл Разкаяния. Другояче казано, при първото Покаяние ти от грешник и враг Божи се обръщаш към Бога и ставаш приятел на Бога, който обаче все още греши. Докато при Разкаянията ти си си приятел Божий и затова продължаваш да се Разкайваш за сторените грешки и продължваш в битката с тях. При първичното Покаяние ти оправяш взаимоотношенията си с Бога, за да се справиш с греховността в теб чрез Неговата благодатна помощ, докато при вторичните Разкаяния ти си вече в оправени взаимоотношения с Бога и реално действаща благодатна Негова помощ в битката ти с плътта, света и дявола.

Евреи 12:14
Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.

Стихът говори, че „освещението” е процес. И ако началото се поставя чрез Покаянието, което има за следствие Новорождението и изпълването със Светия Дух, то продължението му е в Разкаянието и ПРЕИЗПЪЛВАНЕТО със Светия Дух, тоест очистването на сърцето така, че в него Светият Дух да действа благодатно все по-свободно и по-свободно.

Ефесяни 5:17
Затова не бивайте несмислени, но проумявайте, що е Господната воля.
18 И не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но изпълняйте се с Духа;

И към това ново и по-дълбоко единение и задълбочаване на връзката с Бога служи Евхаристията. Тя е възпоменание на жертвата Христова, „Моето тяло за вас се разчупва, Моята кръв за вас се пролива”, тя е себеизпитване, дали ще се намериш достоен, което увеличава ревността за вярата или пък ако не се намериш за достоен, да призовеш молитвено Божията благодатна помощ за промяна да станеш достоен. И всичко това задълбочава и развива твоята причастност към Бога, Неговата благодат и в резултат изобразява Неговия характер в теб.

Тънката разлика е, че аз имам предвид Първичното изпълване със Светия Дух при Покаянието, докато при Светото Причастие (Евхаристията) става въпрос за вторичните преизпълвания със Светия Дух при Разкаянията.

Опасността, от която исках да предпазя Аск в неговото свидетелство е, че масовата практика на Православните е да считат, че е достатъчно участието в сакраменталното действие. Но участие в Евхаристията без Вяра, като съчетание на благодатно действие на Светия Дух и акт на свободната човешка воля, това е самозаблуда.

Едно и също нещо, две съседни трохички и две съседни капки, но с или без различаването, което е от Светия Дух се превръщат в Живот или Смърт!

Свещеникът каквото и да свещенодейства, неверието антисвещенодейства и превръща нещата в точно обратното, дори не в изначалното.

А дали си участвал достойно в Евхаристията ще проличи от плодовете на Светия Дух в твоя живот. Тук Аск си е съвсем в час. За външната правилност в Православието, но изпразнена от вътрешно съдържание, Триадицки Епископ Фотий си беше написал едно много хубава статия, за която Аск ми даде линк на времето, който не ми се търси в момента.

Па не се срамувай, потърси я на сайта на старостилците!

Сега ясно ли ти е ЕЖконе, че съединяването с Господа става при Новорождението и изпълването със Светия Дух, а освещението, без което няма да видим Господа, и задълбочаването връзката с Господа става при преизпълването със Светия Дух в Евхаристията, която и сама няма да бъде различена като такава ако вече не си изпълнен със Светия Дух?

Толкоз!


И както написах нейде, Православието в своята литургичност си има вплетени всички неща, които на практика водят до изпълнението на малко по-подробно изяснения модел в този ми пост. Затова по някои второстепенни въпроси нито ми се дебатира, нито пък искам да издребнявам в богословските детайли. Аз се придържам към свидетелството за божествеността на Господ Исус от Първи Век:
Исус е Господ!

Който от Православните византийци иска да изрази същото чрез думите:
„Мария е Богородица!” – нямам нищо против, но ... стига понятието да е изпълено с каквото трябва: две естества, две воли, които са съответни на естествата, неразделно и неслитно и т.н.


А Фелин да внимава, защото отричайки „Юридическия догмат на Изкуплението” всъщност отрича Евхаристията, „Моето тяло за вас се разчупва, моята кръв за вас се пролива”, което е изпълнението на Юридически догмат за Изкуплението според Исая 53:5,12, закрепено Литургично в нея от Православната Църква.

И ТОВА СА ДУМИ НА САМИЯ ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС!!!!!!!

Христос схоластик и протестант ли е, бре, дами и господа Православни Модернисти?

И накрая няколко думи към БОГОСЛОВСКОТО НЕДОРАЗУМЕНИЕ, което се нарича Лъчистейн:

Съвременното Православно Модернистично Богословие, за което казваш, че нямам право да се произнасям, е едно лъжливо, гнусно „Друго благовестие”, което напълно си отнася анатемата на Апостол Павел от Галатяни и всички Вселенски събори и Свети отци, които съм цитирал дотук, почерпени от статиите на Юрий Максимов, които ги има в блога ми.

Книжниците-умослови, както удачно ги нарича Паисий Светогорец, наистина са отпрали с умовете и нямат нищо общо с Православието на Писанието и на Светите Отци. Намират Теофан Затворник за повлиян от схоластицизма и протестантството, защото защитава Юридическия догмат за Изкуплението, като следствие на някакъв измислен „Католически плен” на Руското Православно Богословие.

Ето го „схоластицизма и протестантството” на Светител Теофан откъде са почерпени:
За първородния грях, който Алипий и Поликарп казват, че не се споменава от Източните Православни Отци:

Глава 37. Колкото царе са се появили от Адамовия род, които са завладявали цялата земя и са мислили високо за своето царско владичество! И нито един от тях при цялото си великолепие не е узнал за повредата, нанесена на душата от престъплението на първия човек, и помрачило я, проради това помрачение тя не знае за станалата в нея промяна, а именно, че сега умът заради своето падение е облечен в срам и поради ослепяването на сърдечните си очи не вижда онази слава, която преди престъплението се виждал нашия праотец Адам (45,1).

Добротолюбие Том 1 стр. 174 Свети Макарий Велики, наставления

Глава 50. Понеже човешкият род, зачеван в беззаконие и раждан в грехове, още от майчината утроба ставал чужд за Бога и още от утробата на майка си пребивавал в заблуждение, то, смилил се над него, дошъл Агнецът Божий, та със собствената си сила да вземе греховете на света, свързвайки преди това силния и присвоявайки си оплячкосваните от силния съсъди според казаното „плени плен” (Пс. 67:19).

Пак там стр. 176

И нещо от раздел, който Светител Теофан е озаглавил в Добротолюбието:
ГОСПОД – основоположник на спасението

„Едно е спасението за падналите – Господ. Господ се е смилил и се въплътил заради нашето спасение. Със Своята кръв Той умил греховете ни; чрез благодатта на Светия Дух е обновил овехтялото наше естество и по този начин ни направил годни за небесното Си царство.”

Това е въведението към раздела от Теофан Затворник, който е кратко резюме на написаното от Свети Макарий Египетски по темата. И това е всъщност „Юридическия догмат за Изкуплението” в кръвта на Христос, който Вие, Модернистите отхвърляте.

Теофан Затворник е дал половината от една глава, но тук ще поместя цялата от Макарий Египетски Творения , издание на Зограф, стр. 280
Беседа 47 глава 2
Там имало външна и вътрешна скиния: „в първата ЧАСТ на скинията всякога влизат свещениците, да извършват богослужението; а във втората ВЛИЗА веднъж на годината само първосвещеникът, и то не без кръв... ЧРЕЗ ТОВА Дух Светий показва, че не се е отворил пътят за светилището (Евр. 9:6-8). А тук сподобилите се влизат в неръкотворна скиния, „където Иисус влезе предтеча за нас (Евр. 6:20).” В Закона на жреца било предписано да вземе два гълъба и единия да заколи, а живия да поръси с неговата кръв и да го пусне да лети на воля. Това действие било първообраз и сянка на истината. Защото Христос е предаден на заколение и кръвта Му, с която сме поръсени, ни е направила окрилени; защото ни е дала крилата на Светия Дух, за да се носим безпрепятствено във въздуха на Божеството.
---------------- край на цитата --------------------------

Е, Господа Модернисти, Свети Макарий Египетски Схоластик и Протестант ли е, бре?!

И не само той от стълбовете на Православната Църква защитава и излага „Юридическия догмат за Изкуплението”.

Очаквам си отговора на въпроса:
В какво се изразява според Писанието и Преданието Божието спасение за човешкия род, след като „Юридическия догмат за Изкуплението” на вас не ви отърва?!

За малко да забравя:
ЕЖконе,
Я ми погледни отново обяснението за Иисус като Назорей на Назореите, което съм ти поместил по-горе в темата.

Кратичко ще ти го кажа по друг начин:
Ако Исус е пил в нарушение на Назорейски обрек, който казваш, че е имал, това автоматично го прави нарушител на Закона, който забранява на назореите такава дейност, и става един от всичките грешници.

Щом Исус е пил и казва, че не нарушил, но е изпълнил Закона, значи никога не е имал такъв обрек!

А останалите си екзегетични финтове, които имаш обичай да правиш, за да прокараш богословските си небивалици пред незапознатите с изкуството на тълкуванието си е твой грях пред Бога.

Съмнявам се, че и сега ще разбереш написаното от мен, но не искам да ми тежиш на съвестта, че не съм ти обяснил, както препоръча Фам.

Благословен да е и той и целият му дом да познаят спасението на Господа, както го позна дома на стотника Корнилий.

Дадох си трудовете, защото и за теб желая същото!

Жбоций