"Принуден" да отпадне от Църквата? Любопитна формулировка. И как ли е бил "принуден"? Едно време християните биха предпочели смърт, но времената се менят. Днес герои са предателите, а не верните. Емблематично за духа на епохата.

"....Църквата трябва да бъде привлекателна заради моралния и смислен живот на членовете и на администрацията й, защото обществото има нужда от добър пример, който не може да бъде заменен с нищо друго. Това първо трябва да се промени, тогава ще говорим за всичко друго...."

И къде в тази апология на религиозното човекопоклонничество е идеята за лечебницата-Църква, в която ние, смирените болни, даваме предимство на Божията слава? Наистина, за какво ли по-напред си заслужава да говорим, освен за примера на Л. Попов, който не можел да бъде заменен с нищо? И какво ли по-"привлекателно" може да има в Църквата?

"...Когато се нормализира животът в страната, тогава надявам се да се нормализират и отношенията между църква и държава...."

Може би пък в БГ ще се случи първото такова чудо в историята. Щото кога, собствено, въпросните отношения са били "нормални" (каквото и да значи това)?

"...Тези администрации могат да бъдат създадени за удобство или поради несъгласие с практиката на вече съществуващите...."

Има ли нужда от коментар?

Редактирано от Cardo на 07.12.12 21:53.