Ами те, водачите, не са спуснати от Марс. Водачите са там, където са, защото под тях има една цяла пирамида хора на няколко нива. Водачите стигат до върха на пирамидата, тръгвайки от долу, още от деца. Децата ги възпитават родители миряни и ги образоват духовно обикновени свещеници. Едни си остават миряни, други са най на мястото си като обикновени свещенослужители, трети се посвещават, четвърти, от посветените, се издигат нагоре, благодарение на определени свои качества. Водачите не фърчат като балони във въздуха - те са продукт на няколко поколения, поддържащи основата на пирамидата.

Никак не е плод на случайност или на некви имагинерни външни фактори това, какъв човек се издига до водач на определена група хора. Водачът е точно такъв, от какъвто има действителна потребност към настоящия момент въпросната група.
Наскоро четох в друг форум тема с коментари относно дребните тирани в живота ни - роднини, колеги, преки и по-висши шефове. Един от участниците цитира Кастанеда, уроците на дон Хуан, ще преразкажа по памет: истинският воин имал нужда от дребен тиранин - който си няма, да търси, докато си намери такъв. Дребният тиранин бил много важен при изграждане на характер, самодисциплина и широк духовен мироглед. Спреш ли да му се дразниш и гневиш, успееш ли да проработиш с него, да не го възприемаш като препятствие на пътя си, значи си постигнал ниво.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите