Тук ще се намеся, за да подкрепя мнението на Роко. Аз по разбираеми причини нямам спомени от ранните години на социализъма, но от годините на т. нар. развит социализъм спомените ми са все още доста ясни. В тях не фигурират репресирани свещеници, още по-малко пък - избити. Много ясен ми е например споменът как се организираха възрастните жени от махалата, а ТКЗС им осигури транспорт да отидат на погребението на патриарх Кирил, вечна му памет. Много добре си спомням също, че доста от другарите си намираха спешна работа извън селото покарай Великден, Гергьовден, св. Неделя и прочие църковни празници, за да не им се налага да обясняват що някоя бабичка била отишла на служба. Разбира се, да се отричат изцяло репресиите би било исторически невярно. Но повечето репресии бяха на абсолютно междуличностна или междуфамилна основа, а останалото беше само средство.