Re: / Религия и мистика / Православие

Имам сведения от първа ръка и те са следните -на големите празници Рождество и Възкресение имаше червени ленти около по-големите храмове. За да не се струпва народ- комунистите панически се страхуваха от струпване на хора извън казионните празници. Иначе дпстъпа бешеш свободен и аз лично съм се възползвал многократно.

Въпреки свободния достъп, в къщи тихо ни учеха да не влизаме в кварталната църква, защото ще си имаме неприятности. Доста от децата, които играехме в градинката и гледахме на храма като тайствена, забранена зона. При изключително редките ми влизания там с баба ми се чувствах като Индиана Джоунс в Храма на обречените (сравнението дойде по-късно). Не сме си и помисляли да нарушим "правилата". А те бяха - който влиза в храма, прави нещо нередно спрямо режима. Особено опасно бе да те мерне от училищините коридори дружинната, защото училището имаше перфектна гледка към църквата от цялата си северна страна, където бяха коридорите към стаите и имаше непрекъснато движение на учители, ръководители и всякакви "специални гости".

Спомням си жената, която продаваше свещите с каква радост гледаше ако все пак някой възрастен се осмели да вкара дете вътре и колко мило се отнасяше с мен, в гнилата си ежедневна самота. Тогава Църквата не беше като Централна гара, както е днес. Освен на празници почти никой не припарваше към врата и през делниците. Смееше ли с толкова агентура в квартала?
Специално в нашия квартал имаше доста доносници. Еврейски, ала-буржоазен, дисидентски, в непосредствена близост до 6-то. Оставаше и да се черкуваме...

Аз не съм била кръстена, защото се раждам веднага след емиграцията на брата на баща ми и ставаме обект на перманентно наблюдение, което изключваше каквито и да било нелицеприятни за режима действия. Изобщо не са си и помислили да се правят "на интересни" с подобни мероприятия.

И все пак, била съм от малкото деца водени вътре, защото баба ми тачеше традициите по определени свои поводи, в своята си православност, а аз и вадех душата да ме вземе със себе си, изгаряйки от самоубийствено любопитство. Някоя задушница, Великден, рядко но упорито, баба ми палеше свещ...Дядо ми е лежал в затвора и не ходеше там по онова време, мисля... Имах съученици, които влязоха едва след 89-та.

Вероятно различните квартали в София са имали различни правила. В нашия правилата бяха такива. Повече ОФ клубове и по малко свещи.

Трябва някой път да поразпитам в настоятелството за гледната точка на по-възрастните от първа ръка. Все пак съм била дете, от нарочено семейство и преразказвам субективно спомените, според нашето положение и виждане.