Преди време един познат художник, учител пред пенсия, се отбиваше редовно в ателието ми на приказка. Жалваше се по едно време, че се мътят разни интриги в училището срещу него и може и да не му подпишат договора за учебната година, че по-малко продава от преди, че едва му стига заплата и пари от картинките да помага на децата и да се издържа. Иначе, веселяк, шегаджия, широка душа, не някакво мрънкало. Но в голямо напрежение се беше вкарал от много проблеми наведнъж.
Звъни ми един ден на вратата ухилен до уши и с две торби пиене и мезета и вика "ще празнуваме, черпя!" Настанявам го и питам какъв е поводът, служебните бури ли са отминали, радост в семейството ли, дебели поръчки ли, кво?
А той: уволниха ме, прибирам се в къщи - обрали ме до шушка. Фотоапарати, техника, вещи, квот им харесало, каквото събирах ценно с години, добре че тъпи, оставили ми боите и четките. И се смее. Вика, отначало ми идеше да ревна - очернен, безработен, обран. После си казах е добре, всичко ти отнеха, ама тези двете, златните ръчички, нали никой не може да ти ги вземе?
И си целува една след друга ръцете - наздраве, Алиске, ние сме благословени, че си носим богатството в нас.

След месец ми звъни човекът - намерил си нова работа, поръчали му сума картини, тръгнал му един късмет...питам, хванаха ли поне крадците. Забравил за крадците, много им здраве!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите