|
В случая изобщо не става дума за самозащита.
Ей ти съдебно решение да си го четеш:
Бягството на заподозрян в извършването на престъпление, каквато убеденост подсъдимият О. не е могъл да формира при конкретните обстоятелства, изобщо не му е позволявала да предприема мерки за задържане с цел предаването му на компетентните органи, а още по-малко да използва огнестрелно оръжие, с което предварително се е въоръжил. В крайна сметка, макар М. да е признал на ДП, че с Я. са имали намерение да вършат кражба, обективно те не са предприели никакви действия в тази насока, още по-малко са използвали някои от инструментите, намерени в дрехите на пострадалия, като единствената индикация, че двамата са евентуални крадци, сведена до знанието на подсъдимия О., са били заявленията на неговия син, провеждал разговор с младежите на една от площадките. Съмнителното им поведение обаче не е давало основание на подсъдимия да действа, за да провежда граждански арест с оглед защита на нечии интереси, каквито не са били поставени в риск, нито да използва огнестрелно оръжие, за да посрещне съпротивата на дееца. Затова, няма място за обсъждане приложението на чл. 12 от НК.
При правилно установените факти, сред които тези, че подсъдимият се е въоръжил с годното да причини смърт оръжие (модифициран газов пистолет с отстранена втулка, позволяваща изстрелване на патрон със сачма), излязъл е извън входа, предупредил е пострадалия Я., че ще го застреля при опита да отвори прозореца на стълбищната площадка на първия етаж и действително го е прострелял в гърдите непосредствено след скачането му оттам и докато е бил още в приклекнало положение, законосъобразно е било отчетено, че деянието осъществява състава на чл. 115 от НК, като в субективен план умисълът е евентуален, а не това на чл. 12 от НК. Както правилно е отчел въззивния съд, подсъдимият не е бил в положение на неизбежна отбрана, защото спрямо него не имало започнато непосредствено и противоправно нападение – в случая с отверка съобразно защитната теза. Преценката дали е имало нападение и то е от характера на изискуемото по чл. 12 от НК е обвързана с фактическото разрешение на действията на подсъдимия и пострадалия. В конкретния случай е прието, че пострадалият е скочил, за да избяга и не е държал отвертка в ръцете си, а изстрелът е бил произведен непосредствено след скока и докато е бил в приклекнало положение. Тези фактически данни са несъвместими с правен извод за реализирано нападение, което да предпоставя и необходимост от предприемане на мерки за защита, а оттук и възможност за обсъждане на въпроса за прилагането на чл. 12 от НК или на чл. 119 от НК. В този аспект ВКС намира квалификацията на деянието по чл. 115 от НК за правилна, като в тази посока споделя изцяло подробните съображения на инстанциите по същество без да ги преповтаря.
И по-надолу: предвид чистото му съдебно минало и здравословното състояние, намалили присъдата от 7 на 5 години. Виж сега какво му е здравословното състояние на стрелеца:
Подсъдимият О. е 63-годишен, с увреден слух, обусловил ползването на слухова протеза, както и загубено зрение на дясното око. Извън това същият страда от псориазис и проблеми с гръбнака от неврологично естество.
Накратко, двете диванета влизат във входа, забелязват ги, предполагат, че са тръгнали да крадат, заключват ги в кооперацията, докато те слизат с асансьора, през това време бай Йордан си е влязъл в къщи, взел си преправеното оръжие, заредил го и застанал отвън на тротоара да дебне диванетата на гьоме. Едното като се показало на прозореца да бяга, викнал му стой, ще стрелям, то скочило долу и още докато е било клекнало след скока, бай Йордан го гръмнал. Избягало, умряло.
Диванетата дори не са опитвали да разбиват врати и да крадат. Гледали само как да избягат по-бързичко оттам. А каква му е работата на полуглух и полусляп дядка да си играе с пищови на местния шериф? Според мен е пълна идиотщина и няма защо да реве със сълзи сега и да стават революции.
|
Re: Какво мислите за присъдата? [re: Exaybachay]
Re: Какво мислите за присъдата?
