|
Гледах г-на в интервю по телевизията, как се защитаваше и не искаше и да чуе за някаква лична вина. Престъпникът излязъл през прозореца да бяга, той му казал да седи там, ала оня го напсувал, той пък стрелял, не искайки да го убива, щото ако бил искал, щял да извади ловна карабина.
Това е несериозно оправдание - да стреляш по човек, който бяга, и да се оправдаваш, че не си искал да го убиваш. Може да не си искал, но няма как да не знаеш, че и една малка прободна рана може да спре сърцето човешко и на всичкото отгоре да се оправдаваш, щото видите ли, "не може от 9 милиметра дуло да излезе 4 милиметра съчма. Да пробие яке, сърце, черен дроб, черва и да спре в хълбока”
Източник:
Това е меко казано смущаващо - с това твърди, че няма доказателства за това, че от неговото оръжие е настъпила смъртта, а от някакво друго.
А най-смущаващото е самосъжалението: "животът ми свърши"- нямало и два месеца да изкара в затвора. Сякаш живота на "оня" не свърши, сякаш неговия - на г-на е по-ценен. И от коя гледна точка ? От неговата, разбира се. И от нашата - когато сме предубедени, че "оня" е просто някакъв си там престъпник, а нашите беззакония са нищо, спрямо неговите, че "оня" не заслужава да живее, а ние - ние, твърде много заслужаваме да грее Слънцето над главите ни още десетки години напред, а видите ли, осъдиха ни несправедливо, живота ни отиде на кино. . .
Дали самата присъда е справедлива. Това не е наша работа да обсъждаме. Наша работа е да се учим да не гледаме съчките на другите, а гредите ни да стоят закотвени и да се уголемяват. Щото така ще свършим и ние, ако виждаме себе си праведни, а другите - най-долни престъпници, заслужаващи най-сурово наказание.
. . .
|
Re: Какво мислите за присъдата? [re: Kaлoмaин]
Re: Какво мислите за присъдата?
