|
Случайно попаднах на това. Винаги съм мислел че човечеството става по-цивилизовано, и такива отношения не са възможни днес. Също мислех че библейската притча за сиромах Лазар е в метафорична. Но ето какво се случва наскоро, и то около нас. Колко ни струва да сме просто хора? И не иска ли Бог точно това от нас...
Този текст е своеобразно продължение на друг, написан преди няколко месеца. Той се казва „Сянка съм в сянката на живота“ и историята в него е разказана чрез цитати от лична кореспонденция между двама души, които не са се виждали от години. Това е история за един български журналист, поет, писател и преводач, живеещ в крайна бедност и изолация. История за човек, категоризиран от ТЕЛК, който получава само 70 лв. от своите 170 лв. инвалидна пенсия. (Другите 100 отиват за издръжка на второто му дете, което е непълнолетно.) За един баща, който много обича децата си, но след развод със съпругата си живее вероятно в някаква тиха война с нея в своя малък софийски апартамент. В гарсониерата, която си е купил още преди да се ожени, са разбира се и децата им, едното от които вече е мъж. Историята стига дотам, че този човек, гонен от бившата си съпруга, се премества да живее в родната къща на майка си в едно плевенско село, където битието му се оказва още по-трудно.
Сега, когато пиша тези редове, този човек вече не е между живите. На 5 юли т.г. той си е тръгнал от този свят, след няколкомесечни напразни опити да има най-необходимото за всяко едно човешко битие. Той често е нямал пари за лекарства, нямал е какво да яде, на какво да го сготви, как да се измие или изпере. Дори изпиването на едно кафе за него е било някакво рядко удоволствие. В селската къща, собственост на починалата му междувременно майка, живее и баща му, който, макар и много по-възрастен, е по-здрав и силен от него. И, по някакви причини, докарва шансовете му да оцелее до нула. Бащата понякога взима от сина си дори и онези 70 лв., оставащи от инвалидната му пенсия. Той има повече милост към кучетата си, отколкото към него. В невероятния си недоимък, синът понякога се е опитва да вземе от хвърления на кучетата хляб, преди баща му да отреже и тази възможност.
Редактирано от нблдтл на 21.07.12 08:41.
|
Обикновена история
()
