Църквата сме всички ние - както духовенството, така и миряните. Какъвто народът като цяло, такава ще е националната църква. Висшето духовенство е по-скоро администрация. Не бива народът да лентяйства духовно и да чака владиците да свирнат със свирка, давайки указания какво да се прави. Светът беднее на християнска добродетелност. Всеки един кръстен християнин, независимо от заеманото в Църквата послушание, носи своята лична отговорност.

Критичността трябва да сапочва със самокритичност. Какво сторих аз. Какво можех още да сторя и какво не сторих от безразличие и липса на христинска самоотговорност.

Чувам превъзходни мнения за активността на два столични енорийски храма - "Св.св. Кирил и Методий" на т.н. "женски пазар" и за "Покров Богородичен" на "Руски паметник". От един клип узнах и за социалната дейност в енорията в кв. "Дървеница" при председателството на покойния о. Димитър и сегашното председателство на о. архимандрит Флавиан.

Ако председателите на въпросните църковни настоятелства на пазара и на Руски паметник са съумяли да ограмотят богомолците си и да се радват на десетки бракове или създадени домашни църкви в енориите си, значи е възможно и другаде без никаква намеса на висшата администрация. Ако богомолците във въпросните енории се чувстват Църквата, значи и другите могат да станат същинската Църква Христова.