за храма Св. Ал. Невски / Религия и мистика / Православие

Тези дни влязох със силно предубеждение да се черкувам и то след твърде дълго колебание.

Свидетелствам по съвест, че останах най-неочаквано положително изненадан. Единственото ми разочарование беше, че се усещаше твърде силно липсата на богомолци. Някога, в онези комунистически години, слагаха около десет реда столове от двете страни на централния полюлей и имаше най-редовно около 50 и повечко постоянни богомолци на празничните бдения. Сега нямаше нито един ред. "Професионалното" око можеше да наброи малко повечко от 10-тина що-годе грамотни богомолци, които знаеха къде е положено да се осени човек с кръстно знамение.

Вярно е, че не само "Шестопсалмието", но и богослужението като цяло е съкратено, защото дяконът не успяваше да прекади на канона и не стигаше навреме за малката ектения.

За разлика от Вас, аз останах възхитен от завидно изразителното четене на един от т.н. "иподякони". Въпреки ехото, всяка думичка му се разбираше, а и той полагаше старание както в дикцията си без никакво перчене или превъзнасяне, нещо изключително рядко, така и да завършва някои фрази с лек напев. Никога не съм слушал четене на български език така изразително и толкова умерено, лишено от всякакво позьорство или превъзнасяне до превземки.

Забелязах, че за сметка на някои съкращения са увеличили някои нещица, които преди не са се чели.

Вярно е, че хоровото пение оставаше твърде често неразбираемо и въпреки това, забелязах пред мен в страничната галерия един възрастен богомолец, който несъмнено е знаел наизсуст богослужението, защото се прекръстваше със "швейцарска часовникова точност" там където би трябвало грамотният християнин да се осени по силата на някои по-стари благочестиви традиции.

Въкпреки проблемът с акустиката, намирам, че хористите пеят много добре. На моменти пението им е пронизващо и сякаш човек предвкусва за миг от секундата небесен трепет за предстоене пред Господа на славата.

Единственото нещо което ме подразни и смути молитвата, беше незнайното пребиваване на една "мироносица" в крайната галерия уж да се моли, а тя непрекъснато си дърдореше по мобилния телефон. В един момент моята вулканичност се изкуси и поколеба дали да не я запита не желае ли да изскоча да й купя едно кафенце за да си услади дърдоренето.