|
В отговор на:
Аз започвам да се съмнявам все повече и повече, че някой има нужда от духовници. Прибирам се от едно подбалканско селце-град и тази сутрин дори празничният камбанен звън беше сякаш на умряло и без никакъв ритъм . Иначе храмът приличен и внушителен, при това в горния край, почти в самия край на градско-селските очертания, но пред двете турски баничарници имаше повече народ отколкото в самия храм с всичката му внушителност.
Като гледам небивалото никога толкова празно пространство в храма "Св. Александър Невски" и продължаващите интриги на пишман интелектуалци в руската църква, чиято секта е разбита в зародиш, но отровата на злобата ще вилнее дълго из софийския въздух, питам се накъде върви родното православие.
О. Прокимен, с цялото си уважение и респект, искам да споделя следното: България има нужда от духовници! Но от истински, такива които служат на Живия Бог и изпълняват волята му. Които живеят за Него. За никого не е тайна, че нашите прадеди са късали от залъка си, търпяли са лишения с едничката мисъл да се сдобият със свой молитвен дом, в който да се събират за молитвено общение с Бога в неделните и празнични дни. Както в това село, за което пишетe... Добре, има ли в това село има православна общност, която да се ползва от този храм? Защото, знаем, че десетилетията на властващ атеизъм прогониха българите от храмовете, обезвериха ги, накараха ги да повярват, че християнството е вече никому ненужна отживелица. Имаше места, на които тази политика успя да стигне докрай, имаше и такива, където хората запазиха връзката с корените си и не се отдалечиха от Църквата. Имаше села, където атеиститите не се посвениха да превърнат храмовете в складове. Факт е, че днес живеем в "демократично" общество, в което преобладава агресивното поведение, което измества на заден план добродетелите. Възпитателният процес на младежите започва вътре семейството, а след това (отчасти) и в обществото. В светлината на "модерното поведение" голяма част от родителите, в своя възпитателен подход така се стремят да насочват децата си, че поведението им, манталитетът им отговарят на новите изисквания на времето и да достигнат онези прагматични житейски цели, задоволяващи тяхната собствена индивидуалност, вписана в потребностите на обществото. И всичко това е продиктувано от единствено от стремежа да се задоволи материалното благополучие и просперитетът на отделната личност. Затова, на дневен ред не е търсенето на духовното богатство, а стремежът към материалното. Единственият изход от поетия погрешен път е възвръщането към Христовата вяра. Преходът от тоталитаризъм към демокрация предостави възможност за свободно възпитание и взаимоотношения. Множеството нововъведени реформи целяха да преодолеят именно онова отсъствие на свобода, наложено с идеологичен натиск от комунистическия режим. След краха на тази утопия в страната у обществото започна едно бързо наваксване на изпуснатото. Или по-конкретно-свободна политическаи стратегии, свободна изява на словото сред общността и в медийното пространство, както в публичен, така и в частен аспект.
Българската православна църква трябваше веднага да протегне ръка към хората, да им вдъхне вяра, да събуди надеждата за спасение на у тях, да им покаже Пътя, Истината и Живота-Господ Исус Христос. Тя трябваше да даде и примера, от който така силно се нуждае и днешното младо поколение за един достоен, пълноценен и посветен на доброто живот. Защото единствено Христовото слово дава онези благодатни семена, посети в душите на хората, които могат да донесат желаните промени във всичко, от което се нуждае днешната младеж, общество и държава. И само тогава, християнските добродетели, превърнали се в мисъл, поведение и отношение между хората, могат да доведат до един по-добър, по-човечен свят, какъвто ни завеща Спасителят на човешкия род Господ Исус Христос.
Редактирано от anb на 09.07.12 12:50.
|
Re: Prokimen [re: Prokimen]
