|
Свещениците от цялата пловдивска епархия единодушно приеха декларация в защита на Митрополит Николай и неговата позиция за архонството. Първи са сложили подписите си 45 свещеници от град Пловдив, следвани от колегите си от останалите енории. Пловдивският владика подчерта, че щом болшинстовото от Светия синод е взело решението за даване на почетното звание „архонт”, то останалите трябва също да го изпълнят.
Ето и пълния текст на декларацията:
ДЕКРАЛАЦИЯ
на свещенството в Пловдивска епархия
в подкрепа на Свeтия Синод на БПЦ и
решението на Пловдивския епархийски съвет за даване на почетното звание „Архонт на Пловдивската митрополия”
Решението на Пловдивския епархийски съвет да отличи с почетното звание „Архонт на Пловдивската митрополия” и награждаването му с него на основния ктитор и спомоществувател за построяването на храм „Свето Преображение Господне” в ЖК „Тракия” г-н Петър Манджуков предизвика поредната хулна, клеветническа и безцеремонна кампания срещу свещеноначалието на Българската Православна Църква.
За пореден път се показа, че в някои така наречени интелектуални среди у нас съществува една определена група, водеща открита война срещу авторитета на БПЦ в лицето на нейните архиереи. Това обаче засяга и нас, православните свещеници, които оставаме в смирено послушание, верни както на своя епархийски митрополит, така и на Светия Синод на БПЦ и със съзнание изпълняваме високоотговорното си служение в едни нелеки времена, замеряни постоянно с хули и злобни критики.
За пореден път става ясно, че обявяващият се за независим православен сайт „Двери на православието” и предаването „Вяра и общество”, водено от журналиста Горан Благоев, излъчвано по БНТ, открито са си поставили за цел дестабилизацията на църквата ни чрез подронването на авторитета на висшия клир и българското православно свещенство.
За пореден път става ясно, че създателите и сътрудниците на „Двери…”, както и на „Вяра и общество” не се притесняват да манипулират обществото, представяйки себе си като „ревнители” за чистотата на православната вяра и морал. В случая става дума за изцяло спекулативно и безпочвено очерняне на награждаването на г-н Петър Манджуков със званието „архонт” и решението на Светия Синод да приеме правилник за отличаването с това звание на православни християни, допринесли с делата си за душеспасителната мисия на БПЦ.
Преди всичко искаме да обърнем внимание на благочестивите православни християни, че поредните атаки срещу църковната йерархия имат своята предистория. Хората, възприемащи себе си за „живата съвест на църквата ни”, оставиха камъчетата, с които я замерваха и взеха в ръце големите камъни тогава, когато цял свят видя, че БПЦ е успяла да се изправи на крака и има своето голямо влияние сред обществото и неговото доверие. Силата на БПЦ пролича на 24 септември 2010 г., когато на литийно шествие в подкрепа на задължителното вероучение в България не друг, а родната ни църква в лицето на епархийските архиереи и свещенство свика в София хиляди свои верни чеда. Това беше ясен знак за враговете, явни и скрити на Църквата ни, че са я подценили, и че те трябва да използват всичките си сили и умения в това да сринат влиянието й и доверието в нея. Задача, която започнаха усърдно да изпълняват.
Достатъчно е да бъдат проследени ред материали, качени на сайта „Двери на православието”, изборното подбиране на теми, по които се знае, че ще дадат възможност на криещи се зад псевдоними хора да хулят и обиждат по най-срамен начин българското православно духовенство – висш и нисш клир.
За пример бихме искали да посочим материала в „Двери…” „Свещените Синодални Приоритети”, подписан с псевдонима Славка Божкова, зад който, верен на агентурното си минало, се крие проф. Иван Желев. Към него имаме няколко въпроса?
Кога сам той ще даде отговор за своето доказано сътрудничество на структурите на ДС? Напомняме, че в разкритията на агентурното минало на проф. Желев активно участва и г-н Горан Благоев, изнасяйки в своето предаване документи за това. Същият, който, що се касае за работа срещу БПЦ, е съмишленик на професора – агент.
Защо като смирен православен християнин не можа да потисне огорчението си от избора на Знеполски епископ Николай за Пловдивски митрополит и забравяйки, че е държавен служител, го приветства при избора му със слово, изпълнено със злоба и омраза. Не се ли засрами, че пред него стои Първойерархът на БПЦ Негово Светейшество патриарх Максим.
Не е ли липса не само на срам, но дори на елементарно възпитание да употребява за един дълбоко уважаван наш митрополит книжовник и молитвеник израза „вбабичосалия се свето – Сливенски митрополит Иоаникий”…
И накрая, ние, свещенослужителите на Пловдивска епархия се обръщаме към агент Ангелов - проф. Иван Желев с въпрос, на който настояваме той да отговори официално, а именно самият той, основният противник на българското архонство, архонт ли е на Цариградската патриаршия и ако е, би ли се отказал публично от това си отличие?
Тук е мястото да попитаме онези наши събратя, които редовно участват във форумите на „Двери…”, възприемат ли се такива, каквито описва българското свещенство един от участниците в дискусията за архонтството г-н Светослав Ангелов: „Свещенството в БПЦ понастоящем като цяло е без сериозно образование, без християнска доблест и дръзновение, трапезни събеседници с „широки разбирания” по коктейли и нисши жреци – работни пчелички, събиращи не души, а пари за свещи”. Същият господин с гордост се хвали, че бил нарекъл един свещеник мижитурка и осъжда друг, че защитил своя събрат.
Г-н Светослав Ангелов, за вас обидата на свещенослужител доблестна постъпка ли е?
Бихме искали да припомним няколко факта от църковната история и практика.
За начало на свободното и открито храмостроителство можем да приемем годините след приемането на Миланския едикт през 312 г., с който християнството става разрешена религия в Римската империя. И не случайно най- активното храмостроителство се извършва по светите места – Палестина и Иерусалим, свързани с живота и проповедта на нашия Господ Иисус Христос. Основоположник на това дело е св. равноап. царица Елена. Оттогава досега навсякъде, където има нужда и живеят православни християни, се изграждат православни храмове за прослава на Господа Иисуса Христа, Пресвятата Му майка и Божиите угодници – светиите.
В ктиторството участват всички – и бедни, и богати. Ценна е и последната лепта на вдовицата, но и по-значителното дарение на онзи, на когото Господ е наспорил.
Основни инициатори за построяването и създатели на старите пловдивски църкви са пловдивските чорбаджии. Богатите търговци и събирачите на данъци за кого?...за Османската империя…Ние днес се радваме на тези църкви и в тях се възнасят постоянно молитви за ктиторите им…
Разбира се, че в дарителството не бива да се търси земна награда, но не само в Рилския манастир, но и в много други наши манастири сред образите на стотиците светии, кротко в някой ъгъл можем да срещнем и ликовете на ктиторите. Никой никога не е възроптавал срещу
това.
Православната църква е постановила по време на Великия вход на Светата Божествена Литургия да се възглася молитвено прошение и за ктиторите.
Днес благодарение на ктиторството, а не на купуването на индулгенции, е налице православният храм „Преображение Господне” в ЖК „Тракия” на гр. Пловдив. Служещите в него свещеници, енориашите и всички, влизащи в него за молитва, също са добри православни християни. Смутени и огорчени, че за пореден път едно добро дело, значимо за много и хиляди миряни, каквото е изграждането на нов православен храм, е очерняно от хора, които претендират, че редовно се изповядват и причастяват със светите Христови тайни – Тялото и Кръвта Господни.
Обични братя и сестри,
Св. Синод на БПЦ – Българска патриаршия ясно е определил правилата по които да бъдат отличавани с, подчертаваме, „почетното звание „архонт” онези, които са допринесли с „видими, доказани и направени публично достояние заслуги по подпомагане дейността на Православната църква на територията на БПЦ. Такива заслуги могат да са: изграждане на нови храмове, обслужващи духовните потребности на голямо множество миряни…”…Такъв, какъвто е случаят с г-н Петър Манджуков и неговото дарение за построяването на храм „Преображение Господне”.
За всеки човек, лишен от злоба, завист и прелъстителна гордост, е видно какво е направено с неговото дарение. Новият храм е видим за всички.
В заключение ние, долоподписалите се свещенослужители от Пловдивска епрахия, категорично заявяваме, че заставаме зад нашия достоен архипастир Негово Високопреосвещенство Пловдиския митрополит Николай и напълно подкрепяме решенията на Пловдивския епрахийски съвет и Светия Синод на БПЦ за отличаване на основния дарител на храм „Св. Преображение Господне” в ЖК „Тракия” г-н Петър Манджуков за „Архонт на Пловдивската епархийска църква”.
Свещенството на Пловдивска епархия,
/следват подписите/
Редактирано от Eжkoнт на 04.07.12 08:46.
|
Кои, Глишев, са възрожденските ктитори ? [re: Eжko Бeжko]
Кои, Глишев, са възрожденските ктитори ?
