истинно свещенство има само в Църквата / Религия и мистика / Православие

Влезли сте в Църквата? Дръжте се за Църквата; друго спасение няма

св. Теофан Затворник

Източник: сп. Мирна, бр. 11 [поръчай]

Днешното Евангелие напомня какво говореше нашия Спасител, когато започна да проповядва. Той казваше: „Времето се изпълни и наближи царството Божие; покайте се и вярвайте в Евангелието” (Марк 1:15). Царството Божие или светата Божия Църква, в която царува Господ – като Глава, Законодател и Съдия – тогава започваше да се устройва. Господ още не беше преподал цялото Свое учение, още не беше творил чудеса, не беше пострадал с кръстна смърт заради нашето изкупление, не беше възкръснал, не беше се възнесъл на небето и не беше изпратил Светия Дух.

Светите апостоли, облечени в сила свише, още не бяха огласили вселената с проповедта си, не бяха събрали вярващите от всички езици и учредили всичко необходимо за спасението и живота на тези, които се спасяват. Всичко това беше обещано, но все още не беше приведено в изпълнение. Очакваше се, но не беше видимо на дело. Настъпило беше само времето да се изпълни. Затова и Господ казваше: Царството се приближи влезте в него през вратите на покаянието и вярата. И всички, които се отзоваваха на този призив, вярваха, каеха се, кръщаваха се и ставаха синове на Царството. Така призоваваше Господ, а след слизането на Светия Дух и светите апостоли. И Царството Божие, светата Божия Църква, се разпространи и обгърна цялата вселена.

Какво трябва да казваме ние сега? Когато все още нямаше Църква, Господ призоваваше: Идете в нея, за да я съставите. А сега, когато Църквата или Царството Божие е изпълнено и цъфти, трябва да кажем не „идете в Царството”, а „дръжте се за Царството” или „дръжте себе си в Царството Божие в светата Божия Църква”.

Дръжте себе си в Царството Божие или в светата Църква, за да не отпаднете сами по някакъв начин от нея. Дръжте се за Царството, за да не бъдете изхвърлени от него, по присъда на Царя.
За нас няма нищо по необходимо и нищо по-ценно от това да бъдем в Църквата. Който е в истинната Църква, избавен е от греха, проклятието и смъртта. Той е син и наследник на Бога и сънаследник на Христа; принадлежат му всички благодатни дарове тук и всички блага на небесното наследство.

Така че има защо да се погрижим за това да не отпаднем от светата Църква. Отпадналият се лишава от всички неоценими нейни блага и губи душата си. В светата Църква, единствено в нея, всичко е устроено за наше спасение. Отпадащият от нея няма с какво да се спаси. За спасението е нужна благодат: откъде ще я вземеш извън Църквата? Благодатта се подава чрез светите Тайнства, Тайнствата се пазят в светата Църква, за извършването на Тайнствата е нужно свещенство, а истинно свещенство има само в Църквата. Какво се получава че който е извън Църквата той е без свещенство, без Тайнства и без благодат. С какво ще спаси душата си?! Така човекът загива извън Църквата. Внимавайте, сами не се отделяйте от Църквата и други, които започват да се отклоняват от нея, не слушайте… Пазете се! И благословението Господне ще пребъде над вас и всички дела на ръцете ви. Ако между вас попадне такъв (който се отклонява) кажете му миром: или бъди с нас в светата Църква или отиди където искаш, но не безчести нашето чисто християнско общество.

Но и само това строго да се държим за Църквата не е достатъчно. Членовете на Църквата трябва да живеят в нейния Дух. Чрез благодатно възраждане всички сме чеда на Бога. „Ако пък сме чеда, то сме и наследници” (Рим. 8:17). И колкото по-голямо е обещанието, толкова повече трябва да внимаваме да не го загубим. Синът е наследник на бащата, но ако започне лошо да живее и оскърби баща си, бащата нерядко го лишава от наследство. Така може да постъпи и Небесният ни Отец с нас, ако Го разгневим с недостойното си синовство. Апостолът казва: „И ако вие наричате Отец Тогова, Който нелицеприятно съди всекиго по делата, то със страх прекарвайте времето на вашето странствуване” (1 Петр. 1:17). Той ще съди всеки от вас нелицемерно по делата, затова и следвайте спасението си със страх и трепет…

Като помните това, братя, не бъдете небрежни, а със страх и трепет съдействайте на своето спасение, както повеляваше апостолът, грижейки се с всички сили да се явите чисти и непорочни в деня, когато Бог ще съди човешките тайни…

Милостивият Господ да ви запази в светата си Църква като истински християни, ревнители на добрите дела, с които да се представите на съда пред лицето Господне, да станете всички наследници на вечното Царство с всички Светии. Амин.