Изразил съм своето лично виждане по изкуствено създадения проблем. Възможно е да греша. Едно е ясно, че бидейки в тотално противоречие със Синода, не се опитвам да защитавам никой владика.

Няма съмнение, че за България, въпросното архонтство може да се окаже подводен камък, който да разбие или преобърне църковния кораб. Лично аз болезнено преживявам факта, че престъпниците заемат почетни места в Църквата.

Бих уважил реакцията срещу синодалното решение по въпроса, ако тя беше лишена от тенденционно лукавство и излишна разгорещеност.

Ако въпросът го разглеждаме само за Б.П.Ц., той е енщо ново и действително съблазнително.

Това не оправдава идиотските прокламации за ерес. Професорът и дамата от предаването вършат стократно по-голям грях, увличайки масите по тяхната простащина и насъсквайки тълпата срещу Църквата Христова.

За мен най-голямото зло в българската църковна действителност са "Двери". Точно те са трибуната за всякакви смутове и придаване на извратеност на църковната объркана действителност. Поведението им за сетен път е връх на наглост и неморалност защото сред тях се мъдри архонт на Цариградската патриаршия.

Следователно, архонтството съществува в Православието и далеч преди бизнесмените да са удостоени със суетността на званието герой на сапунените мехурчета, агентът на комунистическата разузнавателна система - Ангелов или професорът по Нов Завет в богословския факултет на СУ, бивш директор на кабинета на Патриарх Максим и главен редактор на в-к "Църковен вестник", директор на вероизповеданията в България - Иван Желев е удостоен с това звание от Цариградския патриарх.

Морално ли е ако една уличница заговори за плътско въздържание?
Морално ли е да се говори за догматика само в рамките на българската действителност и да се подвежда народа? Не е ли по-голям грях срещу Св. Дух точно това идиотско надприказване с куп лъжи и простотии?

Не би ли било далеч по-душеполезно и благоприлично да не се насъсква народа против Църквата Христова, а да се разгледа това нищо не означаващо звание, както и нищо не означава от логична гледна точка иерархичното звание "АРХИМАНДРИТ".

Кой духовник би могъл логично да бъде главатар на мандра и може ли един мандраджия да свещенодейства. Никаква логика, но е факт от православната ни църковна действителност.

Не е ли по-голям грях да се удостояват с това иерархично звание явни съблазнители и душегубци, за което става реч в темата в модерирания от Вас съсъеден клуб?

Къде догматиката допуска владичеството или деспотите в Църквата? Погледнато в буквалността си, това е в противоречие с евангелския принцип или примера, оставен ни от Самия Господ.

Не защитавам архонтството, но съм погнусен от демагогичното разпалване на страсти и тласкане на народа в тинята на душевния смут.

На фона на всичките тези църковни безсмислици с титлите, остава да създадем православно протестантство, лишено от всякаква суетност и се опитаме да заживеем чисто по Евангелието.