|
Темата се повдигна конкретно относно отличието на Петър Манджуков от дядо Николай.
После тя се разми на ниво: ако някой митрополит маскара "архонтисал" някой човек "маскара", следователно, сите епископи и сите отличени са маскари.
А това е слабо казано некоректно.
Стигна се дотам, щото да се иска бойкот на правомощията на св. Синод, който има пълното право да реши какви църковни отличия да дава, затягайки дисциплината именно поради своеволията на самозабравилият се Галактион.
Цитат (Източник: ):
"За двама от ранните български владетели византийските автори използват титла и тя е "архонт" (букв. управляващ, властващ). Тъй като архонтът по условие има и висши военни функции, то без никакво удивление може да се забележи, че тези двама владетели са именно и бележити воини - Тервел и Крум (Ф. Курта, 2004). И двамата отбелязват значителни военни успехи в помощ или срещу Византия, та няма как да е случайно, че точно те са "архонти на България"."
Християните сме призвани да бъдем войници, а отличилите се войници Сам Господ ги отличава, както е казано:
[2Кор., 10:1] Сам аз, Павел, смирен, кога съм лично помежду ви, а смел спрямо вас, кога съм далеч, убеждавам ви с Христова кротост и благост.
[10:2] Моля не ме заставяйте и кога съм при вас да прибягна към оная твърда смелост, що смятам да употребя против някои, които мислят, че ние постъпваме по плът.
[10:3] Защото, ако и да ходим в плът, не плътски воюваме.
[10:4] Оръжията на нашето воюване не са плътски, но с помощта Божия са силни да разрушават твърдини: с тях ние унищожаваме замисли,
[10:5] и всяко превъзнасяне, що въстава срещу познанието Божие, и пленяваме всеки разум, за да бъде покорен на Христа,
[10:6] и готови сме да накажем всяка непослушност, когато вашето послушание стане пълно.
[10:7] На вънкашност ли гледате? Който е уверен в себе си, че е Христов, нека пак от себе си съди, че, както той е Христов, тъй и ние сме Христови.
[10:8] Защото, ако би и нещо повече да се похваля с нашата власт, която ни даде Господ за ваше съзидване, а не разстройване, няма да се посрамя.
[10:9] Но, за да не помисли някой, че ви заплашвам с послания, -
[10:10] понеже в посланията си, каже, е строг и силен, но при личното си присъствие слаб, и речта му нищо и никаква, -
[10:11] такъв нека знае, че каквито сме на думи в посланията си, кога отсъствуваме, такива сме и на дело, кога присъствуваме.
[10:12] Защото не смеем да се броим или да се сравняваме с някои от ония, които сами се препоръчват: те не разбират, че се мерят сами със себе си и се сравняват със себе си.
[10:13] Ние, обаче, не без мярка ще се похвалим, а според мярката на определения нам от Бога дял за достигане дори и до вас.
[10:14] Защото не като нестигнали до вас ние се напрягаме, понеже достигнахме и до вас с благовестието Христово;
[10:15] ние не се хвалим без мярка с чужди трудове, но се надяваме, като расте вярата ви, да се възвеличим премного сред вас според дела ни,
[10:16] тъй че и по-далеч от вас да проповядваме Евангелието, а не да се хвалим с готовото в чужди дял.
[10:17] "Който се хвали, с Господа да се хвали".
[10:18] Защото не тоя, който се сам хвали, е достоен, а [е достоен] оня, когото Господ хвали.
Цитат (Източник: ) :
"Всъщност, в различните славянски езици думата "княз" има различно значение, понякога съвсем различно от оригиналното българско: сръбски и хърватски - кнез (племенен вожд, кмет), словашки – кньежа (племенен вожд, свещеник), полски – кшиондз (свещеник), български – княз (племенен вожд, наследник на владетеля) и от тук в руски - княз (племенен вожд, наследник на владетеля). Липсват обаче преки данни, че думата "княз" е употребявана от протославяните преди образуването на първите славянски държави. Обратно, има данни, че оригиналната титла за архонт на племе при протославяните е била „вод, вожд” или „войвода”. Обратно, чуждите за славянските езици думи като княз (владетел) и витяз (победител) имат иранска структура и са най-вероятно с късен ирански произход (сравни иранските peroz – победоносен; berez – висок, бял, от тук балас - Баласчев; tavräz – трезв, mäläz – мелез; namäz – молитва; kafäz - кафез; перваз; чапраз; намаз и т.н.)."
"Вие сте тяло Христово, а поотделно - членове.
И от вас Бог постави в църквата първо апостоли, второ пророци, трето учители; после такива, които имат сили чудотворни и дарби за лекуване; след това застъпници, у п р а в н и ц и и такива, които да говорят разни езици." (1Кор. 12:27-28)
Няма нищо лошо в епархиите да се отличат най-големите ктитори с "първенец сред ктиторите". "Архонт" е равносилна на "княз", на "първенец", на "предводител" - тази титла я има във Византийската и в българската история.
Цитат (Източник: ):
В същото предаване ("Вяра и общество" от 10 декември 2011г. - бел. моя, Ежко Бежко) с обиграна манипулация на зрителите се внуши, че пловдивският митрополит Николай, любимецът на „пазарната журналистика” (друг начин да се каже „жълта”) оправдава „ръкоположението” на „архонти”, за които той няколко пъти каза ясно: „Не познавам тези хора!” Тук хватката се състоеше в това, митрополитът да каже, дали е съгласен Църквата да отличава миряни, подкрепили с нещо Църквата в спасителното й дело. Владика Николай беше въвлечен в разяснение, че понятието „архонт” означава „първенец” и след като изрази становище, че по принцип Църквата би могла да въведе такава институция, то веднага в студиото от коментиращите му бе пришито твърдението, че е одобрил извършените вече недопустими и осъдени от Светия Синод лъжеритуали. Горан Благоев е разбрал правилно митрополита. Дори е извел като тема в предаването възможността да се „узакони ръкополагането на архонти”, следователно е наясно, че контекстът на думите на митрополит Николай засяга някакво евентуално бъдещо решение, а не узаконяване на сторените вече скандални архондисвания. Но подкарва тълкуването на думите му като противопоставяне на решението на Светия Синод за отхвърляне на този кощунствен ритуал. Благоев има възможност да монтира заснетия с владика Николай материал, както и да добави текст зад кадър и да коментира в студиото. Така зрителите са готови да разпознаят сюжета, който се превръща в илюстрация на твърдението на Горан Благоев. Иначе, за да се схване манипулацията е необходима голяма концентрация и известен опит в журналистиката ()."
Решението е в правомощията на Синода:
"23. да дава църковни отличия (офикии); ."
Което принципно не отменя правото на всеки епархийски митрополит правото на инициатива и ръководство, в това число и да отличава отличилите се, както реши:
(3) На епархийския митрополит принадлежи правото на инициатива и ръководство във всички области на епархийския живот.
А наше право - но и отговорност - е да негодуваме и за това, че днес Слънчето грее твърде силно над България, забравяйки, че без Слънцето няма живот и че Бог допуска Слънцето да свети за праведни и неправедни. Даже и за такива намразени от мнозина, като г-н Петър Манджуков. . .
Редактирано от Eжko Бeжko на 20.06.12 11:12.
|
Re: Темата е важна - поне относително [re: ъглишв]
