Ма не спамя, разсъждавам.
Бог /съвестта, вътрешният глас/ се обадил през деня, докато нашият човек си редил планове как ще си живучка с придобитите благини. Пратил го да си мисли нощес, вместо да му вземе душата веднага. Дал му време да не се одрямва нощес, ами да се подготвя за смъртта, все едно богатството му е нищожно, какво не е ясно? Що нощес, а не веднага по светло или на другия ден? Защото нощем хората спят, затова. И, ако умрат, докато спят с криви сметки, но спокойни, никак не е добре за представянето им Горе след смъртта.

С какви демони и таласъми пак забъркваш текст, ясен като слънце?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите