Ами на Лазаровден вместо да ида, както обикновено, в "Света София", реших за първи път от кой знае кога да вляза в "Света Параскева", защото ми се води енорийска. След службата попитах свещеника за изповед (а защо там, а не където обикновено ходя? Капризи). Човекът, нормално, не ме познава, и каза да се върна на Разпети петък. Като разбра, че в петък не съм си в района, ми препоръча да спазвам поста поне през Страстната седмица, да си препрочета пак Блаженствата, Десетте Божи заповеди и т. н. и да се изповядам там, където ще бъда. Е, отидох да си изкарам Великден в Копривщица. От ваканционна гледна точка си беше чудесно. Но от верска - не дотам. В петъка питах тамошния свещеник, но той определено не беше очарован. В събота вечер срещу самия Великден пък станах свидетел на крайно скучна, формална, претупана и невдъхновяваща великденска служба. На такъв Глишо - такъв Великден. Ами кой ме е бил по главата? Можех просто да си остана в София, да ида да чуя литургията в един от няколкото тукашни храма, където знам, че винаги е хубаво, да викам "Воистину воскресе" заедно с роднини, съседи и приятели, а накрая да ида при свещеник, когото отдавна познавам и му имам доверие, пък и на него още не му е писнало от моите грехове. Нищо, човек се учи от грешките си.

Едно нещо ми направи забавно впечатление в Копривщица - зад двете черкви "Свети Николай" и "Успение Богородично" се веят български знамена и... байряци на пловдивската митрополия. Ех, феодализмът няма да умре. Направо да се умили човек. Лордът-архиепископ явно се грижи за тия неща.

Повече лая

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите