|
Ох, Глишев.... Много усложняваш нещата. Мъжка ви работа...мислите, мислите, анализирате, критикувате, пак мислите...за това е казано "блажени нищите духом"..
Много по-просто е според мен цялото нещо с изповедта. Първо не свещеникът прощава а Бог. Нали в началото на изповедта това казва свещеникът-"аз грешният свешеник съм само свидетел, Бог е който опрощава" (свободен цитат). Единственото изсикване да изповядаш грях е да се разкайваш за него искрено. Никой не говори да си правиш сметката как сега ще се изповядаш, един вид ще си купиш индулгенция и после пак ще идеш да вършиш същото. Това естествено е човешка глупост и идея, че може да се преметне Бог. Не мисли за това колко добър човек си и какво щял да каже Бог един ден, а просто ако си направил нещо, което не отговаря на моралния ти критерий го изповядай като грях. Да не мерим Бога и прошката Му според нашите човешки разбирания.Ако си искрен, това стига.Грехът се оправя по един начин-като сптреш да го вършиш. Няма нужда от изкупление, ти вече си изкупен.
Не търси удовлетворение в даването на милостиня. Милостинята е за да помогнеш на някой, не за да получиш удовлетворение. Не мисли изобщо удовлетворен ли си или не, тия неща се постигат с други средства, не с милостиня.
Като казах, че съм имала и хубави и лоши преживявания при изповед, нямах предвид, че в единия случай свещеникът нищо строго не ми е казал, а в другия ме е порицал остро. Добрите ми преживявания са при свещеници, които са имали искрена вяра, а това си личи и най-вече се усеща по силата на молитвата на края. Не значи, че не са ми казали нищо или са омаловажили, което съм казала.
Връщали са ме от изповед и причастие, хора които се правят на строги, а реално не са имали много достойно поведение по други линии (по-добре да не влизам в детаили, че е неприятно).
Никакво прелъщение не е да изпитваш радост след изповедта. Благодата получена при молитвата е съществена и ясно усещаша се и тя е достатъчна за да изпитваш радост, и много повече. По-голям проблем е ако не си позволяваш да усетиш това,поради чувство за вина или ако си попаднал при свещеник, който няма вяра, или както казва свекърва ми-няма хар. И аз не съм усещала радост след изповед, и то не от остри думи на свещеника, а от празната му молитва. Ако това усещаш по-добре потърси друг човек. Мисля, че унинието идва от неподходящ духовен пастир.
|
Re: Малко наблюдения [re: ъглишв]
