Re: Малко наблюдения / Религия и мистика / Православие

Ако в петък по някаква причина ме върнат (което не е изключено), като се върна в София ще питам пак нашия енорийски свещеник какво да правя, пък ще видим. И ако съм добросъвестен, ще си остана непричастен на Великден. Не че няма и други възможности. В крайна сметка, щом ще ме причестяват рядко (не възразявам срещу това), мога и да се изповядвам рядко. Мисля, че същият енорийски свещеник веднъж беше казал и на баща ми да се подготви специално за изповед. В това вероятно има смисъл, но ефектът беше, че баща ми сви рамене и май не повтори опита. Във всеки случай този свещеник май не е точно "ловец на човеци". Сектантите са доста по-ловки. Интересно ми е дали славата на католическите кюрета, че не връщали никого, дошъл за изповед, е вярна.

Но за мен това си е що-годе важна тема. Работата на свещениците е да ни помагат да се спасяваме. Нашата работа е си даваме сметка за това какви ги вършим. В крайна сметка желанието да се изповядаш не е някаква си там прищявка, но може би някои попове подозират, че ходим на изповед точно с цел да си правим "гъди-гъди". Ако попът е ловец на човеци, не би трябвало да връща никого. От друга страна, кой знае на какви неща се наслушват свещениците.
Както и да е, сигурно човек трябва да се научи да се изповядва добре. Но дали изобщо ще почне да се учи, ако го връщат? Така де, верските работи не опират само до дисциплината, в тях все пак има и порив.

Да не говорим, че ако ида на служба и река да се причестявам, никой не ме пита изповядал ли съм се, ако се наредя за причастие. Спират ме само ако съм си признал сам, че не съм ходил на изповед. В това има нещо абсурдно. Мисля, че почва да ми допада оная практика на масовата изповед преди причастие, практикувана от някои попове. Малко формална работа, но по-добре от нищо. Напомня ми как баба разправяше, че като дете редовно закусвала добре преди комка.

Повече лая