Отивам и аз да се изповядам. Което, впрочем, не обичам да правя. Неудобно ми е и така нататък. Но - отивам. Изчаквам, съобщавам на свещеника, той след малко идва при мен и ме пита дали съм от енорията. В случая съм, но досега съм ходил другаде. Добре. Как съм спазвал поста досега? Никак. Значи не мога да се изповядам. Моля? Ами това е, не мога. Не съм подготвен. Да изкарам поне Страстната седмица в пост, по-точно в строг пост, да се запозная с Деветте блаженства, Десетте Божи заповеди, Символа на вярата, книгата "Нашата вяра" и да дойда да се изповядам на Велики петък. Но аз познавам текстовете, дошъл съм по-скоро притеснен, което и не крия, а и в петък няма да бъда в София. Ами добре - да се изповядам там, където ще се намирам. Няма да ме върнат. Дали? Е, дано не ме върнат.

Повече лая

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите