|
Драги ми Prokimen,
На това:
Задавам си два риторични въпроса. Архимандрит Серафим Алексиев заслужава ли внимание и православните българи да си спомнят за него? Ако не бяха старостилците, кой би се сетил за архимандрит Серафим? Някой сеща ли се за покойния Макариополски епископ д-р Николай (Кожухаров)? По каква причина този богослов е предаден на забвение?
Бих отговорил:
В днешното време на Модернизъм Истинският Исус вече е подменен с някакъв „Интелектуален Исус”, който нЕма нищо общо с Библейския. И по тази причина всички богослови, които пишат за Истинския Исус, ще бъдат предадени на забвение, като неудобни и чужди на съвременната „Голословска мисъл”. Дори и Архиепископ Серафим (Соболев) е спомнян, колкото да стане рекламата, а не да се спомни богословското му наследство, което го прави всъщност човек за спомен.
Който търси в Православието истинската Православна духовност, той никога нЕма да забрави Дядо Серафим. Един мой православен приятел казваше за неговите трудове:
„Толкова простичко го е обяснил, а няма кой да го разбере и изпълни!”
Това е ГЕНИАЛНОТО на Дядо Серафим. Не богословските дълбочини, а тях да ги направиш достъпни за обикновения народец православен.
Една от моите сестри в моментен период на духовна криза беше отишла до едно място, където може да се закупи православна литература, и книгата, на която Светият Дух спрял вниманието и бил „Оптинските старци” на Дядо Серафим. Е, за такова насърчение и е станало написаното в книгата, че вече шест месеца я държи някаква необяснима еуфория. Изчете и Варсануфий Оптински, и Амвросий Оптински, че и писмата на Йоан Крестянкин за десерт, като нещо подобно. Сега чете първо томче на Добротолюбието, а после я чакат проповедите на Теофан Затворник.
И ако събраното от Дядо Серафим в „Оптинските старци” действа по толкова докосващ начин на една протестантка, то как ли би трябвало да действа на Православните!?
Абе, за моето бойно сестринство нЕма еталон за благочестие по-различен от този на Отец Арсений, че и той си е Оптински възпитаник.
Но понеже сме споменали Дядо Серафим и венеца на неговите трудове „Оптинските старци”, то нека си дадем трудовете да видим какво е извадил Многообичния ни Дядо по темата, повдигната от Дея, от живота на Иеросхимонах Леонид, един от най-известните Оптински старци:
„Въпроси на послушника Алексей Поликарович Бочков и отговори на стареца
Въпрос: Мога ли на изповед да говоря за съгрешилия заедно с мене?
Отговор: Нима ти искаш да се каеш за него? Ако той не желае да съзнае своя грях, ти говори за твоя грях!
Въпрос: Отците казват, че не е полезно подробно да се изповядат блудните мисли и дела, и че е достатъчно те да бъдат обяснени с кратки думи, понеже споменът за тях осквернява устата и мислите. Така ли е?
Отговор: Да, така е! Отците са били по-опитни от нас в духовните дела. Но за всеки човек не може да се прилага едно и също правило. Някой старец може безстрастно и без вреда за себе си да изслуша твоята изповед. А и тя, да речем, можеш не толкова страстно, а със съкрушение да изповядаш по-подробно и да се засрамиш за свое смирение. Затова подробната изповед, макар и рядко, може да бъде полезна. Но старците познавали великото Божие милосърдие, което не желае нашето крайно опозоряване, затова и благоразсъдили да облекчат изповядането на блудните помисли. Понякога се случва дяволът да ни внушава (без ти да го желаеш). Тогава ти ще разкриеш не своите мисли, а неговите внушения. Понякога и старецът, ако не е много твърд в добродетелта, не ще може бързо да заглуши в своето сърдечно ухо изповяданите от теб помисли.
Въпрос: Някои свещеници-богослови изискват най-подробна изповед за очистването на душата.
Отговор: Нека ги оставим! Това си е тяхна работа! Но могат ли самите те да изпълнят своите правила, например, ако им предстои да изповядат 500 души за три часа?
Въпрос: Кои светоотечески книги е най-добре да се четат?
Отговор: Чети словата на светците с делата си!
Забележка на Жабоций
На този въпрос и отговор Дядо Серафим е курсивирал с дебел шрифт и въпроса и отговора, с което е показвал изключителната значимост на написаното.
Въпрос: Как е най-лесно да се спаси човек?
Отговор: Ето как – да си простосърдечен като Апостолите, да не прикриваш своите човешки недостатъци, да не се преструваш на много благоговеен, да не лицемериш – това е пътят на нашето спасение. Макар на вид лек, той не се удава на всекиго и не е понятен за всекиго. А между това той е най-близкият път на спасението и привлича Божията благодат.
Липса на престореност и на коварство, както и откровеност на душата – ето кое е приятно на смирения по сърце Господ (Мат. 11:29).
„Ако не станете като деца, няма да влезете в Царството Небесно!” (Мат. 18:3).”
Стр. 78,79,80
И още нещо, което мисля, че е на Дядо Серафим, макар че на мястото, откъдето съм го набрал, това не е упоменато, а споменато само едно Серафим.
Сънувах сън
Сънувах сън... Бях някъде във храм
безлюден, тих, без никакъв народ.
Сред здрача блед под храмовия свод
видях един позорен стълб и там
Христа с въжета свързан, прикован!
Пред Него бе изправен груб войник
и шибаше телото Му с камшик.
Във тишината някак странно беше,
кога камшикът яростно плющеше.
Това бе бич, обкичен със ресни,
нанизани със късчета олово,
ръбати, остри, с грапави страни.
При всяко ново шибане сурово
те вбиваха се в трепетната плът
на кроткия Христа... И всеки път,
когато камшикът заплющеше,
Христос потръпваше, но все мълчеше...
А по измъченото Му лице
струеше кръв. И двете Му ръце
пробити бяха. В кротките очи
блестяха сълзи в кървави лъчи.
Венец от тръни кичеше главата,
петна от кръв личеха по ребрата.
Навред – по гръб, по рамене, гърди
се виждаха все кървави бразди.
Безжалостният и суров войник
издигна пак развятия камшик
и взе да шиба... Силно възмутен,
аз пламнах, обладан от гняв свещен,
па спуснах се и викнах: „Зли човече!
Що правиш? Спри! Хвърли камшика вече!”...
В лицето исках тоя звяр да зърна.
Войникът се във този миг обърна
и ме изгледа... Аз... се ужасих...
че в него... своето лице открих!...
1954 г.
Серафим
За голям мой срам, при прочита на Дядо Серафим, в лицето на тоз войник жесток аз и себе си познах. Пък и все още разпознавам.
На една от местните сестри, от протестантите, която лично е познавала Дядото, и от която знам, макар че дотогава не бях чел, че и Дядото е поетична душа, зададох въпроса:
„Какъв беше?”
Сестрата загадъчно се усмихна и отговори:
„Благ старец!”
Смятам, че тези две думи казват изчерпателно всичко за Дядо Серафим.
Други осиромашаха, та нас Бог да направи богати. Опазил и довел Бог Архиепископ Серафим (Соболев) в България, като му намерил и подходящ ученик в лицето на Архимандрит Серафим (Алексиев), та и народът православен, български, да вкуси от дълбочините на светоотеческата православна духовност. И понеже с тази духовност Дядо Серафим е заквасил и мен преди двадесет години, то и аз си го броя за мой Дядо!
И дано по отношение на Христа все по-рядко да влизаме в ролята на войника държащ римски бич!
Поздрави
Жабоций
Блатни сентенции: „Достатъчно е на ученика да бъде като Учителя си!”
|
Re: Правила за спасителна изповед [re: Prokimen]
