|
Жабокът е отделил време за следната информация по екзегеза и херменевтика. За да не остане заровена в старата тема, я изнасям тука:
"Здравей Хариш,
Доста ще се чудя как да ти съвместя на две странички това, което е върху 600 страници за любители плюс още 400 за професионалисти. Това ти го споменавам, за да знаеш, че правилното тълкувание и разбиране на Библията не е въпрос на случайност или спонтанни хрумвания, а заключения, които са подчинени на строги принципи и правила. И това е само методичната част, в която се изясняват тълкувателните принципи при херменевтиката и екзегетиката. Обикновено са синоними, но херменевтиката се занимава с методическата част и по-малко с практическата, докато при екзегетиката акцентът е обратния, по-скоро процеса по практическото извличане на значението на текстовете.
„Разпознаването на фигуративния език е от съществено значение за правилното библейско тълкуване. Например в Църквата все още съществува голямо противоречие по повод думите на Исус относно хляба, който Той разчупи по време на последната вечеря с учениците си:
„И взе хляб, и като благодари, разчупи го, даде им и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание” (Лука 22:19)
Някои християнски кръгове вярват, че хлябът наистина се превръща в Христовото тяло (доктрина за трассубстанцията), други смятат, че Исус просто използва метафора и следователно хлябът е само представител на Неговото тяло. Тези различия се появяват, защото не всички ученици на Словото се придържат към принципите на тълкуване на фигуративните думи и изрази.”
„Как да изучаваме Библията” от Кей Артър стр.82,83
Забележка
И това е Католическо-Протестантски спор. Но в момента коментираме екзегетиката, а не как да решим определени спорове, които са породени от неправилно прилагане на екзегетиката.
Разликата се получава, защото едните използват Антиохийския метод, а другите Александрийския. Буквално тълкуване на алегорията, срещу буквално възприемане на текста, който би трябвало да се тълкува алегорично, което също си е своего рода алегоризъм, и чак след това прибавяне на алегоричност, която вече за съжаление няма да е оригиналната. И двете школи си имат привърженици.
Като всеки вид Литература, защото Библията е Слово Божие в литературен вид, в него съществува алегоричен език, който естествено, че трябва да бъде тълкуван като такъв. Има пет вида:
Езикови фигури
(сравнение, метафора, метонимия, синекдоха, хипербола, ирония, олицетворение, реторични въпроси, обръщение)
Символи
Паралелизъм
(синонимен, противоположен-антитезисен, синтетичен)
Предобрази
Притчи
Имат си определения за разпознаване и методика за тълкувание. Толкова по въпроса за образния език.
Методът се нарича индуктивен, защото самото съдържание на текстовете трябва да определи заключенията върху тях. КОНТЕКСТЪТ УПРАВЛЯВА! Извади от контекст и ще намериш претекст. Започваш от собствения контекст на даден пасаж, пасажите преди и след него, после продължаваш до контекста на дадена книга, а после разширяваш до пълния контекст на Цялата Библия. Колкото по-голям контекст съумееш да придадеш на изучавания пасаж, толкова по-точни ще бъдат заключенията ти. Нарича се Исторически, защото това са неща станали в Историята на човечеството, тоест върви реч за действителни случки в специфична историческа среда. Нарича се и Граматически, защото е казано на нашия разговорен човешки език, и към Библейските текстове трябва да се подходи като към летература.
Първата цел е да се види какво казва текста, второ да се определи какво означава и трето как ни засяга или Наблюдение, Тълкувание и Приложение. При Наблюдението и Тълкувание трябва да се помни, че това са неща, които са казани за Там и Тогава. Тоест първо трябва да намерим оригиналното значение на Библейския автор към неговите първи читатели. Чак след това трябва да направим прехвърлящия времето мост и да намерим приложението за нас. И не става въпрос за „ситуационна етика”.
Глупаво е да си мислим, че ако Бог е заповядал на Авраам да излезе от Ур Халдейски и това е вяра, то ние, за да покажем вяра трябва да се заселим в Ур Халдейски и да чакаме Бог да ни каже да излезем от там.
(кандидатстудентски бисери има навсякъде)
Индуктивното изучаване се дели на Синтетично, ако се изучава цяла книга, Аналитично, ако се изучава отделен пасаж и Тематично, ако се разглежда всичко в Библията по дадена тема.
Има някои особености на Евангелията, Посланията, Апокалипсиса и т.н., които си имат и своята специфична методология при изследването. Но при всичко винаги в основата стои Индукцията. Текстът поражда заключенията ни, а не нашето мислене му придава значението, което ни се харесва.
Херменевтика значи тълкувание, но екзегетика означава извличане. Айзегетика означава влагане и е голяма опасността да вложиш в библейските текстове собственото си желание за това какво да означава текста. Това означава, че не текста ти говори, а ти говориш чрез текста. Доволно такива примери в клубните дискусии.
Да извадя нещо от очерка на проф. Попов:
„антиохийските екзегети с особена любов се занимавали с изясняването на прекия, буквален, исторически смисъл на Библията. За тях е било важно да открият тази мисъл, която е влагал в словата сам писателят на известна книга. Те се стараели да достигнат с това изследване особеностите на езика на свещените книги, свойствения им стил, оригиналното значение на употребяващите се в тях метафори, тропи и образни изразявания, чрез установяване на контекста на речта и логическата връзка, в която стоят нейните отделни части, търсения в областта на историята, бита, географията и археологията на Палестина”
Дотук обясних първата част на този пасаж в моята методика. За втората част има страхотен набор от помощни инструменти. Ако знаеш методиката, ползваш помагалата и имаш разсъдителност, проникната от Светия Дух, то и без знание на иврит и старогръцки, ще се справиш достатъчно добре.
„Речник на библейските символи” проф. Николай Шиваров
„Библейски речник” на Нов Човек
„Конкорданс” – този на Банков е непълен и не го използвам
Библия с препратки
Три Библии или поне две, едната буквална, другата смислова. Аз използвам СИ – 1991, Верен и РИ 2002. СИ и Верен са буквалните, а РИ смисловата. На български няма леко тълкувателна като тази на Джей Би Филипс за англоезичния свят.
За Новия Завет има нова редакция на Дословен Превод с Гръцко-български речник и Българо-гръцки речник по номерацията на Стронг към него.
За разбиране на култура, история, религия и прочее интересни неща от обкръжаващия библейските истории обществен контекст си има
„Въведение в Стария Завет” от Глийсън Арчър младши
За добро „Въведение в Новия завет” да се види на сайта на издателство Библеист този на Доналд Гътри.
Другите изключително ценни за библейския изследовател пособия са:
„Обзор на Стария Завет” и „Обзор на Новия Завет” от Ървинг Дженсън.
Обзорът е началното изследване, което поставя рамките на изучаването на една библейска книга при синтетичното изучаване. За който не може или го мързи да си направи сам първата рамка, може да се довери на професионалиста.
След като върху текстовете си направиш своите изследвания и стигнеш до някакви заключения се отива към последната стъпка, да провериш какво са казали другите по въпроса.
Православното правило е, че заключенията върху Библията трябва да бъдат проверени в светлината на тълкуванията на Светите Отци, чиито творения изграждат Преданието, а те на свой ред трябва да бъдат проверявани отново чрез Библията.
Протестантското правило е същото, използва се целия наличен опит, включително и този на Светите Отци. Говоря за Сериозните Протестанти, което изключва либерално, модернистично и харизматично богословие.
И понеже всичко се потвърждава от двама или трима свидетели, то се използват поне три коментарни поредици върху книгите на Стария и Нов Завет. Защото ако имаш някаква идея, която я няма в досегашния исторически живот на църквата, то значи си станал баща на нова ерес. То всъщност нови ереси нЕма, а само нови щамове на добре забравени стари.
Има четири вида коментари:
Тип „Народна Библия” – достъпен език и въпроси за изучаване, които задълбочават разбирането. Само четири Лутерански издания (Битие, Изход, Марко, Деяния) и спряха дотам, но иначе са от ерудирани богослови от Уисконсинската семинария.
Стандартен – за любителите богослови. Достатъчно задълбочен, но без да се изпада в супер академизъм. Покрива целия Нов Завет в серията „Библията Говори и Днес” на Нов Човек. От Стария Завет излязоха върху 1 и 2 Царе, може да има и още някоя.
Технически – насочен главно за екзегетите, трудности по превода и тълкуванието на някои думи. Поредицата на „Тиндейл” върху Стария Завет на БХСС. Дано изкарат и за Новия Завет.
Супер технически – за професионалисти. Има четири коментара върху Евангелията и Деяния специално за преводачи на сайта на Библеист. За да е ясно какво имам предвид.
На български са интересни още Матю Хенри „Стар Завет” и „Нов Завет”, Уилям Макдоналд „Коментар на Новия Завет” в три тома. Видях, че има и няколко излезли и върху Стария, но понеже ги нямам и нямам впечатления за тях се въздържам от коментар и препоръки.
Черешката на тортата са „Бележки върху Петокнижието” на Макинтош в два тома:
Г.Х.Макинтош „Тълкуване на книгите Битие, Изход и Левит”
Г.Х.Макинтош „Тълкуване на книгите Числа и Второзаконие”
Има ги и в Библеист на руски, но първите инициали са различни.
Това е уникален коментар, защото е направен с препратка как старозаветните заповеди се изпълняват в новозаветен план.
Хариш,
Май те заболя главата, но когато ми трябва нещо и имам достатъчно време, което е рядко, минавам през всичко това, а накрая през пет коментара. Защото, когато умееш да правиш прилична екзегетика, много лесно се ориентираш и в това, кои са другите способни екзегети и как да използваш написаното от тях. Просто използвах случая да дам препоръка за ценни пособия на събратята любители-богослови. Справочната литература, която препоръчвам или няма аналози в православния свят или е по-добра, защото протестантите са имали по-добър технически ресурс. Примерът, който дадох от Кей Артър, е единственото място, където се коментира нещо междуконфесионално и то само информативно. Всички тези книжнини са направени по обичая на Златоуст. Да кажат достатъчно и да помогнат технически, но крайното решение и заключение да си остане свободен избор на читателя.
Макинтош, „Обзорите” на Дженсън, „Въведението” на Глийсън Арчър, който е заинтересован по-добре да си ги купи сега, щото изчерпят ли се, а те са на изчерпване, второ издание или допечатка чак след Второто пришествие на Господа. Да не кажете, че не съм ви предупредил!
А лекция за качествените Православни автори, когато тръгне в Християнство подобна тема и трябва да се представи каквото трябва. Аскетиката на Източните Свети Отци е без аналог в Протестантския свят.
Поздрави
Жабоций
Блатни сентенции: „Пред Бога е важно послушанието, а не изобилието на знанието!”
|
Kaк разбираме кое в Библията е буквално - Хариш
(свещи пали)
