|
В отговор на:
Добре, оставете ги свещениците (които впрочем освен на арменския си събрат в случая няма на кого другиго да се оплачат)
В горното Ви съждение има истина, но не е самата истина. Вярно е, че нашата църковна администрация би могла да бъде мудна в някои епархии. Не зная как стоят нещата в Софийска епархия.
1. Проблемът с липсана на официално "назначение" не е прецедент в църковната ни администрация. Искрено мога да съчувствам на отец дякона, ако поради липса на назначение е оставен без заплата. Лично съм преживявал такова състояние и зная неприятността. Отново стигам до заключението, че богомолците не желаят да вникнат в административните детайли и занаятено поставят ултиматум да бъде отстранен о. Филип. Оставам с убеждението, че нищо друго няма да устрои недоволните богомолци. Може да се лъжа, но точно това прозира все по-силно и по-силно.
2. Стува ми се, че ако недоволните бяха загрижени за църковния мир, преди да молят патриарх Максим, когото споменават формално на втори план, а официално признават за свой Велик Господин и отец патриарх Кирил, трябваше да сигнализират с писмо до Московската патриаршия за евентуалните аномалии от страна на новия предстоятел, преди да изявяват по площадите и пресата своето ултимативно искане за смяна. Това е нагла дързост.
Не мислете и не се опитвайте да убеждавате цяла България, че недоразумението богомолци - свещеник е прецедент.
Някога, когато в руската църква се черкуваха 99 процента руснаци, някои бяха настроени срещу отец Никита. На никой не му е минавала на ум налудничавата идея да поставя ултиматуми или да безпокои Българския патриарх, защото хората съзнаваха кой е домовладиката на храма. Цяла делегация беше приета от патриарх Пимен Извеков и последният кротко и ясно обясни нещата, но не смени отец Никита. Имаше някои недовлни руснаци и от отец Николай, който предприе първите необясними промени в храма.
Тогава нямаше българи и затова недоволството не придоби формата на площаден скандал или революционен метеж, както сега се прави.
И най-добрият свещеник си има своите богомолни врагове и най-лошият си има своите симпатизанти.
2. Според Вас е непростима лъжа, че о. Филип си е измил ръцете със Софийска митрополия. Засега Вие нямате абсолютно никакъв аргумент, че той казва лъжа. Напротив, недоволните се опитват да представят преместването на отец дякона като мотив за изгонването на църковния посланик - о. Филип.
Неосведомената тълпа може да се хване на тази манипулативна въдица. В екипа на "Двери" има административни работници, които са задължени да разяснят административните процедури. Второ доказателство, че историята се раздухва изкуствено и тенденциозно злонамерено.
Ако о. Филип има известно недоволство от о. дякона, несъмнено той ще да е сигнализирал това в Софийска митрополия, чийто реален клирик се явява отец Сава. Това е задължение на Софийска митрополия да разреши трудовия проблем на своя служител. О. Филип няма тази административна власт да изпрати дадения му под наем дякон в който и да било софийски храм. Прочее, всички площадни приказки по този въпрос са чиста проба злонамерена манипулация или от преизпълнени от злоба сърца без никакво желание да се проумее административната истина. О. Филип не е излъгал, че инициативата е на Софийска митрополия, защото тя е ръкополагала дякона и той е неин служител, макар временно да има трудов договор да служи в руската църква.
3. Българските свещеници са също реални служители на Софийска митрополия. Крайно непочтено е миряни да внасят суматоха и да използват по този грозен и долнопробен скандален начин защитата на свещениците, представяйки ги неверно като мъченици.
Ако свещениците смятат, че е уронено достойнството им в този чужд храм, където доброволно са отишли при определени финансови условия, тяхно право е да се обърнат към своя административен началник - патриарх Максим в качеството си на Софийски митрополит, а не като патриарх Български, и да помолят да им се даде реална енория.
Някогашен дякон в този храм беше отец Димитър, който дълго време служи като свещеник в Брюксел. Възможно е все още да е там. Той е нямал никаква нужда да иска съдействие от арменския поп или главния мюфтия на София.
Друг дякон имаше при отец Николай, който споделяше с мен недоволството си от о. Николай. Последният наистина го унижаваше, препоръчвайки му да стане таксист. Дяконът прояви интелигентност и напусна руската църква. Нямам представа къде служи в момента.
Друг дякон след него беше моят съученик о. Антон, който никога не се е оплаквал, но определено не искаше да го ръкополагат за свещеник в този храм. За съжаление, отец Антоний се ожени на стари години повторно и сега си гледа жената и детето, вместо енорията в Хамбург. Може би добре направи и да не си къса нервите с неудовлетворими човешки капризи.
Не зная житието на о. Николай и затова не мога да говоря за него.
Уважаемият отец Симеон обаче не е кой да е и никак няма нуждата да се оплаква на своя арменски колега, както Вие в незнанието си или в съзнателната си манипулация пишете.
Той е син на уважаван и приближен на патриарха свещеник - отец Мина (ако не се лъжа за името) от храма "Св. Неделя" и на презвитера Лили, която беше дългогодишна уважавана синодална служителка. После родителите на о. Симеон имаха задгранично послушание в Канада и бяха уважавани от старото поколение владици, и както споменах, твърде близки с патриарх Максим.
Отец Симеон смени в руската църква своя брат отец Мина от храма "Св. Неделя", който беше обичан от всички богомолци.
Ако не знаете тези немаловажни детайли, узнайте, ако го знаете, спрете да манипулирате незнаещите широки маси.
Храмът "Св. Неделя" е катедрален храм на Софийска митрополия и не всеки може да служи в него, който е и най-доходният храм на Софийска епархия. Щом о. Мина (брат) е назначен в него, това е очевадно доказателство, че той е довереник на Софийския митрополит и неговата дума се чува с несравнимо по-голям авторитет от арменския колега на о. Симеон. Това задължава да се прекрати тази демагогия на недоволните българи, които в наглостта си дръзват да искат от патриарх Максим да ги освободи от чужд клирик и да въвличат Б.П.Ц. в бай Ганьовски скандал.
При положение, че има толкова пустеещи църкви в Софийска епархия, непростим грях е, ако свещениците предпочитат да замълчават личното си недоволство от о. Филип и тълпата тръби по площадите как страдали българските свещеници в руския храм заради национализма на о. Филип. Глупава история и от всички страни погледната, изглежда плод на човешка злоба и тотална неграмотност.
Колкото до параклиса "Св. Пантелеймон", преди повече от 3 десетилетия, по предложение на мои близки църковни настоятели в руската църква изявих желание да служа в него, но желанието ми остана без последствие.
Не виждам никаква сериозна причина служението на о. Николай там да става предпоставка за площадна и медийна врява. Къде е човешкото отношение на недоволните българи към възрастните хора и защо се използва такава жестока, не християнска дискриминация към живеещите в старческия дом, в който почина архимандрит Герасим Рогозин и игуменката на Буховския манастир "Св. Мария Магдалина" - мон. Фотиния?
Този храм е филиал на руската църква и заплатата, ако не съзнанието, задължава да се служи и там без това да се използва по такъв лукав начин като вода в мелницита на раздора.Редактирано от Prokimen на 23.03.12 10:28.
|
Re: За разцепването на евхарийстийните общности [re: enoriashka]
