|
Енориашка, недейте да унивате от оскърбителната статия в портала Православие България. Сам Господ и Владика Серафим са Ви умъдрили да се обърнете в самото начало към Двери и сте получили тяхната подкрепа, а това на този етап е напълно достатъчно, защото са представени неоспорими факти и проблемът получи гласност. И това Ваше привидно нелогично решение - да не разчитате на сайта на Пламен Сивов - сте взели въпреки критичната му статия , която е в пълно противоречие с по-късната статия на Романов. За утеха ще Ви предложа за размисъл една добре позната история от Библията, в която е извършен праведен съд и позорът се оказва върху главата на виновника, а неправедно лишеният и обиденият получава възмездие и излиза с достойнство и очистен от клевета:
16. Тогава дойдоха при царя две жени блудници и се изправиха пред него.
17. И едната жена каза: о, господарю мой! аз и тая жена живеем в една къща, и родих при нея в тая къща;
18. на третия ден, след като родих, роди и тая жена; ние бяхме заедно, и в къщата при нас нямаше никой външен човек; само ние двете бяхме в къщата.
19. През нощта умря синът на тая жена, защото бе легнала връз него,
20. и тя станала през нощта, взела моя син от мене, когато аз, твоята рабиня, съм спала, и го турила до гърдите си, а своя мъртъв син турила до моите гърди;
21. сутринта станах да накърмя сина си, и ето, той беше мъртъв; а когато на виделина се взрях в него, това не беше моят син, когото бях родила.
22. Другата жена каза: не, моят син е живият, а твоят син е умрелият. А тя й казваше: не, твоят син е умрелият, а моят е живият. И се препираха тъй пред царя.
23. Царят каза: тая говори: моят син е живият, а твоят е умрелият; а оная говори: не, твоят син е умрелият, а моят син е живият.
24. И царят каза: дайте ми меч. И донесоха на царя меч.
25. И царят каза: разсечете живото дете на две и дайте половината на едната и половината на другата.
26. И отговори на царя оная жена, чийто беше живият син, защото цялата й вътрешност се бе развълнувала от жалост към нейния син: о, господарю мой! Дайте й това дете живо и го не убивайте. А другата казваше: нека не бъде ни мое, ни твое, сечете.
27. И царят отговори и рече: дайте на тая живото дете, и го не убивайте: тя е негова майка.
28. И цял Израил чу за съда, как царят отсъди. И наченаха да се боят от царя, защото видяха, че има мъдрост Божия в него, за да извършва съд.
|
Re: За разцепването на евхарийстийните общности [re: enoriashka]
