Признавам, че четох статията повърхностно. Видимо ще съм пропуснал някои детайли или нюанси.

При положение че не сме живи свидетели на вътрешното напрежение, не можем да заемаме страна. Дори поведението на о. Филип да е обидило българите, те нямат нито законно, нито морално право да проглушават света по този начин.

В никакъв случай не се силя да ставам адвокат на о. Филип. От постингите на "енорияшка" стигам до извода, че в основата на раздора стои по-скоро пристрастеното отношение към българските ефимерии и дякон, без да твърдя като А. Романов, че едните се влюбили в единия етнос, а другите в другия, което е често срещано явление. В семинарията ни обръщаха внимание на този немаловажен детайл.

Сякаш българите не искат да проумеят, че българските свещеници не са енорийски свещеници и точно затова българите нямат енорийски права и основание да искат обяснения и защити от Св. Синод.

Българите могат само да се молят или ако не им харесва, да си се върнат в техните енорийски храмове. Нищо повече. От това българско занаитяване идват другите щуротии или налудничавости с конституционните права.

Не зная как да се обясни на тези разярени хора, че техните любимци са чисто и просто наети свещенослужители и последните са приели условията на играта без да имат статута на енорийски свещеник. Тези ефимерии затова получават по-високи заплати от другите софийски свещеници, защото нямат енорийски права и задължения, а им се плаща единствено за едно служене или с др. думи казано - за декорация.

Някога, когато беше пристигнал румънският патриарх Теоктист, Синодът искаше да се отсрами и да покаже, че в Рилския манастир има повече монаси. Бяха предложили на всички монашествуващи студенти да отидат в Рилския манастир за декор. Оказа се. че румънците забелязали някои лица и в друг манастир и запитаха лицето в крайна сметка на кой манастир е брат. Но мисълта ми беше, че ние, дошлите за декор, нямахме правата на рилските братя, защото си бяхме чисто и просто гости, съгласили се доброволно да участваме в играта.

Пак ще се повторя, че във всеки голям енорийски храм в София председателят има властта да се освободи от някой свой събрат. В този контекст о. Филип има пълното право да си подбере събратята с които да служи или които ще изпълняват разпорежданията му, защото той не е обикновен поп, а олицетворява самия Московски патриарх и цялата руска църква. Колкото до дякона, историята става смешна и тъжно глупава.

Фактът, че никой не поставя въпроса пред Софийска митрополия да отзове дадените под наем свои клирици и да ги устрои в някой софийски храм показва, че има заинтересовани хора да раздухват скандала, прикривайки мерзостта си под какви ли не патриотични претенции. Скандалът има някакъв силен мозък и това което се вижда са само последствията от задействаната стратегия да се стигне до скандал.

Ако хората болееха действително за вярата си, можеха да разрешат несъществуващия проблем къде по-благочестиво, но има занаитяване да се поддържа скандал на всяка цена и с всички средства.

На мястото на о. Филип бих забранил дори за известно време на българите да стъпят в храма, защото от последния постинг на "енорияшка" проличава някаква пристрастеност към българския дякон. Че кой го е насилвал да отива дякон в руската църква без да познава руската църковна дисциплина? Той си е български клирик и щом като не е угоден на руснаците, трябва да си се върне в българския клир, а не да се развиват някакви пехливански сказания, че не бил съгласен с о. Филип. дяконът не е назначаван и не му се плаща да изразява мнения или несъгласия, както и да увлича метежници след своите капризи, а да си изпее ектениите. Като не му изнася в руската църква, да е отишъл в "Св. Ал. Невски". В един роден български храм заплатата му ще е значително по-ниска защото никой няма нужда от дякон, а поповете трудно ще го приемат в богата енория да дели с тях печалбата. Това е една истина, която съзнателно се пренебрегва.

Къде е проблемът и защо се подклажда тази долнопробна врява?! Това не го проумявам.

Пак стигам до извода, че някои демагози използват екзалтираността на няколко дами, страстни почитателки на еди кой си и благодарение на тези пристрастия успяват да подклаждат скандала без да проумяват, че се излагат.

Засега не прочетох никаква разумна пртенция, заслужаваща внимание. Фактът, че никой от недоволните богомолци не се разграничи от напечатаното в "Двери", показва, че има тенденциозно страстно желание да се подклажда скандал.