неживяната огненометежна пролет на Вапцаров, изз, е предвкусване на настъпващия комунизъм. към момента на писане Вапцаров вижда как тая точно пролет (неживяната още) ни задминава отлитайки над тополите, за да иде в тайгата и да си крачи с Ленин.
иначе Вапцаров е велик. няма две мнения. но в това стихотворение (прекрасно стихотворение) за никакъв Бог, еле па нашия, християнския, не може и да става дума. най-малкото, защото нашият Бог ще "съживява" (възкресява) човеци, а този тук площади, площади подредени отново за смърт ("и умра на твоите барикади").

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите