В една жива енория с литургична грамотност и благочестив християнски живот, богомолците не желаят да се профанира това древно богослужение и искат на всяка цена да са живи участници в него.
Да разбирам ли, че в Русия изброените от Вас характеристики на жива вяра липсват? Нали говорехме за руския Устав, защо ми давате за пример Франция, аз попитах нещо съвсем друго? Приемам, че не можете да ми дадете нито един такъв пример за църква на руска територия, затова няма повече да Ви смущавам с въпросите си, на които, струва ми се, не отговаряте с особено желание, имам само една молба да коментирате следния текст:
На 10 ноември 1952 г. по решение на Свещения Синод на Руската православна църква, намиращите се в България руски православни енории, манастири, клир и монаси, се предават под юрисдикцията на Българската православна църква. Свещеният Синод постановява „да бъде отправена братска молба към Светия синод на Българската православна църква да прояви любов и грижа за гореизброените енории, манастири и клир и да съхрани, след приемането им в своята юрисдикция, руския стил и бит в Кокалянския манастир, съгласно молбата от братята там... От момента на подписването на приемно-предавателния акт за предаването на споменатите енории, манастири и клир под юрисдикцията на Българската православна църква, руските православни общини да се считат за ликвидирани, като прот. С. Казански остава на длъжността настоятел на Свето-Николаевския руски православен храм в София, който ще се нарича Подворие на Московската Патриаршия“.
|