|
Ваше Боголюбие,
Благодаря Ви за двата постинга, които сте ми адресирали. Първоначално мислех да отговоря на Вас, а ето че се отклоних от намерението си. Искрено се радвам да Ви чета и адмирирам трезвата Ви словесна премереност. Питам се защо не се опитате да отразите проблема в руската църква в някой от българските вестници за да се хвърли правдива светлина на нещата и се успокои излишното напрежение.
В отговор на последния Ви постинг, позволете да обърна вниманието Ви, че се заблуждавате.
С Вашата забележка, че на великата ектения се споменава само името на правещия български митрополит не може да се възрази или омаловажи руското "Великого Господина и Отца нашего...", изповядвано от българите в софийския руски храм.
Нека се върнем отново към историята с провъзгласяването на Българската етнофилитична екзархия. Самото непроизнасяне името на Вселенския патриарх сложило началото на раздялата. В нашия драматичен случай днес, българите трябва да осъзнаят този немаловажен детайл, че признавайки за свой Господин и Отец Московския патриарх, те се отказват от Българския патриарх. От евхаристийна гледна точка, това не е шега работа. В българския случай едва ли някой реално осъзнава нещата.
После, българските свещеници в руската църква имат особен, извън юрисдикционен статут. Това трябва да се обясни и точно това премълчават "Двери" да разяснят на обидените българи, които в своето църковно тесногръдие си въобразяват богословската грамотност и християнска добросъвестност единствено във вярност към личния изповедник и етнофилитическа скандалност да налагат български капризи в чужда поместна църква.
С тези си думи не обвинявам богомолците, а богословите, които създават сеира и не искат да обяснят нещата от богословска и евхаристийна гледна точка.
Българските свещеници са чисто и просто наемници на чужда служба по изключителни съображения. Нищо повече. Българите могат да са "добре дошли", ако възприемат руската богослужебна традиция. Иначе, богослужебните традиции са три - византийска. руска и сръбска. Българите нямаме богослужебна традиция, а сме византийско-руски хибрид.
Българските свещеници като наемници в руската църква нямат енорийски права и задължения и трагедията започва от неправилното склонение на понятието "енория". Дори в българското разбиране за енория, църковното настоятелство няма същите права като тези на руските църковни настоятелства, дадени им от Поместния събор през 17-18 г.
Едно руско църковно настоятелство може да задължи владиката да промени своето решение, докато едно българско църковно настоятелство е една формалност без реална власт. Именно руското църковно настоятелство е своеобразен гарант за църковната съборност или едноправие с клира.
Сегашният архиепископ на руските църкви в Западна Европа под омофора на Цариградския патриарх не прилага цариградския административен устав, а руския от 18 г. Той искаше да наложи като официален богослужебен език френския. Бившата ми руска енория не се подчини, макар, че в момента неин председател е самият архиеископ. Архиепископът се опита да наложи свой приятел за свещеник, но след година църковното настоятелство просто изхвърли багажа на свещеника на двора и предупреди владиката, че кракът му няма да стъпи в техния храм, където самият той е председател, но служебно, ако не уважи искането им да се запазят руските традиции. Настоятелството в лицето на своя староста не позволи на архиепископа да премести избрания от тях нов руски свещеник. Тези дни пак настоятелството наложи мнение да отстрани същия този руски свещеник, който забрави кой е домовладиката и се опита да флиртува с архиепископа против настоятелството.
Виждате ли разликата в силата на настоятелствата?
Руската църква в София обаче има съвършено друг статут и не се вгражда дори в рамките на обикновен руски енорийски храм. На царските двери би трябвало да има постоянно владишки жезъл, защото храмът е подворие на Московския патриарх. Затова именно и му пеят многолетието след всеки отпуст. Това е негова лична територия, това е посолството на руската църква.
Питам се дали пък отец Филип не изпълнява някакво нарочно патриаршеско разпореждане. Този негов пост е трамплин за епископска хиротония и не е в негов интерес да създава излишно напрежение.
До какви резултати би довела българската реакция?
Патриарх Кирил е отстъпил само веднъж пред народното недоволство. Това се случи неотдавна в една подобна скандална ситуация в Осетия. Народът моли на колене (против своите национални разбирания) местния владика да промени решението си и да не изпраща руския архимандрит Антоний в Дагестан. Владиката пренебрегна коленопреклонната молба на осетинския народ и моментално народът заплаши с непризнаване на Московския патриарх. Мигновено патриаршията отмени разпореждането на местния владика.
В руската църква в София владиката е самият руски патриарх. Той, само той и никой друг не може да разреши проблема. Това "Двери" трябваше да го разяснят на неосведомените българи да не се излагат с пресконференции, а благоприлично да се обърнат към своя Велик Господин и Отец - Московския патриарх Кирил. Всичките други драсканици и изказвания на юристката са от лукавия или по-лукави и от самия дявол.
В софийската какафония е важно и има сила думата на руския църковен староста, който може дори и да има по-голям авторитет отколкото самия о. Филип и всичките попове взети заедно. Гарантът за храмовото благополучие е старостата, който задължително е лаик или мирянин.
Свещеникът е представител на архиерея, защото където е архиереят, там е Църквата. В случая. о. Филип представя Московския патриарх, избран от българите за техен Велик Господи и Отец. Българските свещеници не представят абсолютно никого. Те са обикновени наети работици за една дипломатическа декорация. В контекста на тази чиста и проста истина, очакванията на българите щото Синодът на Б.П.Ц. да ги удостои с вниманието си е чакане от умрял писмо или наивна налудничавост.
Нека се върнем на същината на Вашия постинг - споменаването, свидетелство за църковна принадлежност. Доколкото свещеникът представя владиката - кириарха на поместната църква - епархия, то затова и споменава неговото име. Където е епископът, там е и Църквата. Епископът обаче е задължен да спомене в своето служение патриарха, който олицетворява единството на народа и националната църква.
Оставам с доброжелателност и очакване да видя Ваша омиротворителна статия в пресата
|
Re: За разцепването на евхарийстийните общности [re: пoлckи щypeц]
