ПРОЛЕТ
(Асен Разцветников)

на Ат. Букурещлиев

Небе - ясносиньо око. И във него
зеница - ти, слънце на родната пролет.
Дървета - грамади от цвят и от нега.
И сребърен ветрец, задъхан и волен.

Пчелици се вият и пеят метежно
низ цветната шир и просторите сини.
И някой разказва приспивно и нежно
как сам Бог нощеска оттука е минал.

Как сам Бог, прегърбен, в ръка със звездици,
пред първи петли е кръстосал полята.
Събудил пчелите и пойните птици
и в цветните чашки налял аромати.

Стопли ми сърцето ти, огнена пролет.
Сърцето ми - кошер смразен и поломен.
Ти, сребърен вятър, полюлкай на воля
въздушните люлки на пролетен спомен.

Аз искам да спомня през десет години
смях, цъфнали клонки. И къдри развети.
Момичето - дето безвестно погина
със моята пролет, пчели и дървета.

Редактирано от пoлckи щypeц на 20.03.12 20:17.