|
В отговор на:
...Ако се вслушаме във Вашите критерии за разцепление, излиза, че приснопаметният архимандрит Серафим е извършил всичко това, като е пренебрегнал българските духовници и е станал духовно чедо на Владика Серафим. Ама как, нима не е имало български архиереи, при които да се изповядва, каква е тази "наглост" и "хулиганство" от негова страна?...
Благодаря Ви за вниманието в контекста и рамките на темата. Извинявам се, ако острословната ми реакция Ви е смутила. Словесният ми взрив е предизвикан от отвратителната и крайно непочтена клюкарско-провокаторска кампания, раздухвана от редакторския кооператив на "Двери", водещи в глъбините адови.
Не съм предполагал, че в обрулената духовно България могат да се появят мерзавци в църковните среди, които да се подвизават с такава наглост да гъделичкат слуха на широките маси с тенденциозна дезинформация и хулиганско подстрекателство.
Друго определение е невъзможно да се даде.
Държа да подчертая, че уважавам и споделям болката на малката част благочестиви българи, които, под въздействието на своите чувства, проявяват или се поддават на "ревност, лишена от здрава логика", според действителността на проблема.
Самият аз съм започнал своето съществено въцърковление точно в този храм. Със самото ми пристигане в София през 1976 г., при моите ненавършени 18 г. попаднах на една съботна литургия в празния храм на подворието на Московския патриарх, и сърцето ми завинаги остана привързано към храма и руската богослужебна традиция.
По-късно разбрах кой е погребан в криптата. Ако съм избрал този храм за въздигане на духа ми към небесното, това е защото само там духом съм съумявал да преживявам неизразимото с човешка реч. Реакцията ми е вулканична, защото съм алергичен към лукавството и тенденциозната дезинформация в църковните среди. После, имам претенцията да познавам предостатъчно добре стария духовен дух в скъпия на сърцето ми руски храм в София, а и самият аз съм служил повече години в руски енории и мисля, че познавам Устава на Руската Църква от Поместния събор през 17-18 г.
Въпросът с изповедта е твърде деликатен и затова всякога съм твърдял, че не е задължително енорийският свещеник да бъде и същинският духовен ръководител или изповедник. Това е православната практика или установила се от векове традиция.
Човек може да участва в евхаристийния живот на своята енория, ако духовният климат не му пречи, но да си има изповедник от друго близко или далечно място, както не си налагаме кварталните лекари за лични такива, колкото и да си обичаме квартала.
Приснопаметният архимандрит Серафим е избрал за свой духовен ръководител в земния си път към Небесния Иерусалим архиепископ Серафим, но никога не е бил клирик на друга поместна църква, дори когато Родната е била схизматична, или по силите на каноните - безблагодатна заради своя ЕТНОФЕЛИТИЗЪМ, който незнайно защо интригантите богослови премълчават.
Духовни чеда на Богучарския архиепископ Серафим са били и маститият духовен и физически исполин - Левкийски епископ Партений, както и покойният игумен на Рилската св. обител - Драговитийски еп. Йоан. Духовно чедо на дядо Серафим са били и архимандритите Методий, водил под мантия в монашеското пострижение ненадминатия български богослов архимандрит Серафим Алексиев (ако не се лъжа). Най-горещо българско чедо на архиеп. Серафим си остава архимандрит Сергий Язаджиев. Благодарение на архиеп. Серафим приема православие и става клирик на Б.П.Ц. австрийският лутеранин - архим. Анастасий.
Прочее, гореизброените клирици на Б.П.Ц. са имали за свой духовен наставник руския архиерей, но не са и помисляли да вдигат врява, подобна на хулиганската олелия на "Двери".
Прочее, критичните ми словосъчетания, на които сте спряли внимание, са провокирани и произнесени в контекст единствено на безобразието, тенденциозно раздухвано от клюкарския медиен шампион и герой на демагогското строителство на адовото предверие "Двери".
В тази болезнена и конфузна ситуация за българите, избрали да се черкуват в руската църква, трябваше да се намери поне един сред образованите богослови и професионални дипломати от "Двери", който да обясни на обидените българи, че колкото и да е уважително тяхното недоумение, реакцията им е неправилна. Методът на протест и използването на медийните средства е изобличено от Евангелието като "ревност паче разума" и цялата кампания придобива форма на хулиганщина.
С това си съждение не се силя ни най-малко да ставам адвокат на архим. Филип, но поведението на представителя на Московския патриарх налага по-трезв анализ отколкото налятата врява в перилата на тази де факто хулиганска проява от страна на българите, предвождани от лукавата тенденция на "Двери" да внесат на всяка цена дестабилизация в църковните среди.
Всичките публикации на "Двери" започват най-тенденциозно да внасят разстройство и да объркат възможно най-силно, въвличайки читателите си в тотално заблуждение и налагайки двойния стандарт като норма на българското църковно съзнание.
Погледнато реално, претенциите на българите, черкуващи се в руската църква, е разцепване на българските евхаристийни общини или демонстрация на крайно пренебрежение на своите енории и в крайна сметка негласно непризнаване на Българския патриарх.
Адвокатската пледоария на Двери", изсилили се да защитават по свой налудничав начин българите, черкуващи се в руското подворие, че то било тяхната енория, означава реално непризнаване на патриарх Максим.
Налага се да бъде подчертано, че българите в руската църква, считащи я за своя енория се молят на всяко богослужение за многолетсвието на "техния" "Великого Господина и Отца нашего Кирилла, патриарха Московского и всея Руси" . В това многолетсвие, което, според руската традиция се произнася след отпуста на всяко богослужение, дядо Максим е споменат не като техен отец, а само като някакъв си там господин патриарх Български.
От евхаристийна гледна точка, тези хора от българска етничност, не признават патриарха на българите за свой духовен глава.
Несъмнено, това те не го осъзнават и точно в това се състои непростимият грях на "Двери", в чийто екип е не кой да е, а бившият директор на кабинета на Българския патриарх.
Прочее, нещастните български богомолци са увлечени от чувствата си и подвеждани от демагогията на раздорническите "Двери" достойни за Нобелова награда по интригантство.
По-голямата част от българите се юрват да защитават своите си лични изповедници и това е групо прекрачване на границата за благоприличие. Това свидетелства за богословска неграмотност и разгорещена човешка, но топлохладна християнска осъзнатост. Тук беше нужна грамотната терапия на "Двери", а да се показват като гуру и оформят хулиганщината като нов метод за саморазправа в Църквата Христова.
Ако някои богомолци ходят в руската църква заради своите изповедници български свещеници, това не им дава право да крещят по медиите, че "заточили" изповедника им, зщото навсякъде земята е Господня и всеки храм би трябвало да бъде светиня за реалните християни.
Служението на българските свещеници в руския храм е по взаимно съгласие и причината е единствено в това, че Руската Църква няма достатъчно свещенослужители. Точно затова Московската патриаршия взема "под наем" български свещеници. Това не дава право на българите да проглушават света, че руската църква била тяхна енория. Този храм не е българска собственост и шумните българи с големи претенции са чисто и просто гости, погледнато от всяка страна.
Лично аз имам подчертани симпатии към отец Симеон и отец Николай. Недоумявам защо се вдига излишна врява и защо в крайна сметка отец Николай не последва примера на отец Мина, който някога служеше в руския храм, да се прмести реално в някой български храм на Софийска митрополия и да си обгрижва спокойно чедата. При положение, че стотина българи се чувстват ощетени от преместването на техния изповедник, остава да се замисли човек що за духовник в крайна сметка е отец Николай след като къснее да си вземе един чисто български храм и да си обгрижва чедата.
Далеч по-похвално би било, ако разгневените до кръвопролитие едва ли не българи, бяха намерили духовната трезвост и благочестива ревност да си устроят своите енорийски храмове по подобие на някогашното богослужебно благолепие в руския храм. В страстта си да не разрушават, а съграждат нови и нови духовни огнища за мистично възпламеняване.
Да се надявам, че съм бил недвусмислено ясен в евхаристийното осветление на българския проблем в подворието на Московския патриарх, когото демонстративно и неосмислено признават за "Отца нашего".
В този контекст, врявата до българския Синод и безсмислената пресконференция са своеобразна хулиганщина, колкото и оскърбително да звучи.
Моите най-искрени уважения и съчувствия към засегнатите българи, но е време да се мисли грамотно и действа благоразумно, ако човек се мисли истински християнин.
========
П.П.
Понеже оперирате с един твърде опасен термин "етнофелитизъм" за проблема в руската църква, бихте ли ни осветлили как той се прилага за случая с българите в Букурещ, в контекста на тенденциозната информация и анализ на бесовските "Двери"? В контекста на т.н. "етнофелитизъм" изглежда абсурдност създаването на Българската Екзархия и съществуването на български храмове а Турция, където е каноничната територия на Вселенския патриарх. Изглежда още по-смахната историята с български митрополит в С,А,Щ,, при положение, че Б.П.Ц. е признала каноничността на Американската поместна църква. Ето я лукавостта на двойния стандарт и богословска безпринципност + човешка демагогия.
Време е, крайно време е да се говори на този народ в евангелски дух и истина!Редактирано от Prokimen на 20.03.12 18:43.
|
Re: За разцепването на евхарийстийните общности [re: gloriana]
