Така е, на този етап църковнославянският е езикът на руското богослужение и много духовници се изказват в посока на запазването му, например . Други, макар и по-малко (не само кочетковци), твърдят обратното. Дали и в каква степен ще се запази статуквото е въпрос на техни вътрешноцърковни решения. Но дали руските храмове на българска територия ще променят статуквото си и ще станат забранени за българи и дали последните със сила ще бъдат отблъсквани от бодигардове като някакви престъпници, това не може да бъде вътрешноцърковно решение на МП, а трябва да бъде съобразено с решение на БПЦ. Ако Подворието стане политическо учреждение и приеме статут на Посолство, където всеки руски гражданин е на своя земя, нека се говори само на техния език, дори и в неделното училище, каквито промени също е въвел игуменът. Но ако това е духовно средище или с други думи енория, тя трябва да е отворена за всички националности, които споделят ценностите й, независимо дали руснаци, българи, араби, китайци и пр. Българите и руснаците, които са част от нея и слушат богослужение на църковнославянски, до този момент са следвали завета на архиепископ Серафим за смесена общност от вярващи, а игумен Филип грубо погазва този завет, който е следван десетилетия наред. Въпросът е дали и българите ще му се противопоставим, както са постъпили италианците и французите или по наш стар обичай ще търпим да ни налагат на кой каквото му хрумне, да гонят който не е удобен (например дякон Сава и диригентката на хора), не да смиряват, а да тъпчат човешкото достойнство в пълно противоречие с апостолските думи: "Всичко да става с приличие и ред" (1Кор. 14:40).
|