|
В отговор на:
Prokimen: Българите, които ... се силят да окупират и унищожат руската евхаристийна община с традиционната й канонична дисциплина.....де факто, не раздират ли своите си софийски евхаристийни общини и не подценяват ли като цяло спасителността в Българската православна църква
Едва ли посещаващите руската църква българи правят това защото тя е руска и въобще подценяват по някакъв начин БПЦ и българските си енории. Проблемът според мен не е в тази насока.
Мисля, че българите в руската църква са отишли или доведени там по някакъв повод, включително и поради владика Серафим Соболев и първите им стъпки в православието, първите им изповеди, най-съкровените им начални преживявания са се случили именно там. Приемат тази именно църква като свой дом, останалите енориаши като свое семейство и свещениците като свои отци (вж. "За енорията, дома, и „смирението” от Надя Денева). А за дома си човек се бори страстно, домът е неговата крепост... Така се раждат и някои абсурдни за мен послания в публичното пространство - на юристите относно нарушените им конституционни права и на някои други против ранната и късната литургии и прочее богослужебни въпроси...
Какво ни казва Уставът на БПЦ: "Чл. 129. (1) Енорията е най-малката административно-териториална единица в съответната епархия в диоцеза на Българската православна църква и включва определен брой православни християни, постоянно пребиваващи на съответната територия.
(2) Енорията се образува съобразно местните демографски условия по предложение на епархийския митрополит и с решение на Светия Синод.
Чл. 130. (1) Енорията се състои от не по-малко от 50 православни християни.
(2) Когато броят на православните християни е под определения минимум по ал. 1, енорията се присъединява към най-близката енория с изискуемия брой енориаши по предложение на епархийския митрополит и с решение на Светия Синод.
(3) Една църква може да има няколко енории.
Чл. 151. (1) Към енорията принадлежат лицата от православно вероизповедание, които живеят в границите на енорията и запазват и поддържат жива връзка с енорийския храм, клир и живот.
(2) Енориашите, членове на църквата, имат всички общи църковни права и задължения, както и предвидените в настоящия Устав.
Чл. 153. (1) Православните християни енориаши, членове на църквата като местно поделение на Българската православна църква – Българска Патриаршия са длъжни:
1. точно, твърдо и неизменно да изповядват православната вяра;
2. да посещават богослужението, да се изповядват, да се подготвят с пост и молитва и причастяват редовно;
3. да съдействат за благосъстоянието на енорията в религиозно-нравствено отношение;
4. да участват в религиозния живот на енорията;
5. да се грижат по издръжката на църквата и клира;
6. да спазват правилата на Православната църква.
(2) Християните са длъжни да спазват правилата за единство и неделимост на Светото Православие, на Българската православна църква – Българска Патриаршия и на нейните местни поделения."
Тоест според мен тази активност в публичното пространство трябва да става все пак според устава, в противен случай се случва безчиние...
Включих се в дискусията, защото наскоро самата аз се сблъсках с този проблем - дългогодишно присъствие в една енория не по местоживеене, съвестен отец, който не иска да извършва треби в друга енория, необходимост да се извършат нужните треби във фактическата енория, невъзможност за разкъсване за треби в една, а за някои тайнства в друга енория и като резултат преместване във фактическата енория. Това е много болезнен и труден процес... В случая много ми помогнаха едни думи на един човек, които ми се иска да напиша тук: че християнинът е дважди бездомен - чужд на света поради неговата пошлост и чужд на Бог заради греховността си. Отвсякъде изгонен, навсякъде чужденец. И може би именно в динамиката на това скитничество, по силата на безутешността си неспособно да се закотви задълго в какъвто и да е световен стереотип, е шансът ни да намерим Христос. Това е единствената утеха, но пък тя си струва всичко...
В отговор на:
Православен скот: да се запитаме защо доста от религиозно грамотните българи гравитират от доста време към руското подворие, а не към друга църква в София.Дали няма някакви особености, които са ги привлекли и които с българизацията ще изчезнат, както са изчезнали по останалите енории?
Това значи ли, че хората по другите църкви сме останали религиозни неграмотници? . Не съм съгласна. Какво е това, което е изчезнало при нас?
|
Re: За разцепването на евхарийстийните общности [re: Prokimen]
