Уважаеми Православен скот,
бях провокирана от Вашето мнение и се регистрирах, за да Ви отговоря.
Преди всичко - ако в този храм не са били желани български богомолци, имало е много лесен начин това да бъде избегнато - връща се статутът на храма като църква към посолството и се прекратява всякакъв достъп до нея, освен на руски граждани. След като това не се е случило, ние сме в правото си да се чувстваме добре дошли там и да желаем да вземаме участие в църковния и енорийски живот. До идването на сегашния настоятел това ни право никога не е било поставяно под съмнение. Българските свещеници и дякони са тези, които основно служат там, така че в момента, благодарение на игумен Филип, драматично е нарушен ритъмът на църковния ни живот (понеже "енорийски" се превърна в мръсна дума в последно време).
Много е важно да се отбележи, че за отзоваването на игумен Филип молят както българи, така и руснаци. Конфликтът с този човек е поради неговата абсолютна невъможност да води диалог. Никой не е искал да му налага каквото и да е. Съгласете се, че има разлика между това някой да дойде и да ти каже - от утре ще правиш това, това и това, защото съм ти шеф и казвам така, и това настоятелят да се обърне към събратята си и хората в храма, да им обясни защо едно или друго нещо се налага, с нормален тон и нужното уважение. Ние се обърнахме към него с изключително нормален тон в писмото, което му написахме, след като той отказа да ни приеме за разговор. Вместо да се опита да ни убеди в правотата си, той предизвика война. Това, което се случва днес, е резултатът от неговото нежелание за диалог.
Никой от нас не е твърдял нищо за апетити към имоти - това е теза на Дирекцията по вероизповеданията. Ние само обърнахме внимание върху това, което о. Филип се опитва да прокара по безцеремонен начин. Ако на някого му се чете и би искал да знае повече по темата -
Не мога да разбера защо непрекъснато се говори за тази история, сякаш ние имаме претенции към мястото. В тази църква повечето от нас са се венчали, кръщавани са децата ни, там се изповядваме и причастяваме, там сме всяка неделя, на всеки празник - ами, като не са ни изгонили овреме, сега се чувстваме зле. Ако се окаже, че о. Филип има право да изгони българските свещеници, ние ще си тръгнем с тях и няма да скърбим за сградата, а за изгубената общност. Но ако се окаже, че все пак той не може да си прави каквото си иска, без да се съобразява със св. Синод на БПЦ, ние ще настояваме да запазим досегашната нормалност на църковния си живот. Не виждам нищо нередно в това.
|