Не, Роки, всичко е от Бога.
Пролетта настъпва. Отвори очите и душата си за всичко, което те заобикаля, излез сред природата. Щом излязат цветята и пчеличките излизат от своите кошери. Виждаш наоколо листа, сухи клони и се питаш къде отива всичко това, но и за това Бог и промислил. Всичко това ще се превърне в тор, който е необходима храна за растенията. Въдухът, който дишаме - всичко е от Бога.
Наистина човек може да създаде много неща, но той собствено не твори. Например, ако човекът не беше видял птиците в небесата - нямаше да направи самолети. Как смяташ, кой е определил принципа на летене?
"Благославяй, душо моя, Господа!
Господи, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен;
2. Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра;
3. Ти градиш над водите Твоите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шествуваш върху ветрени криле.
4. Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци - Свои служители. *
5. Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки.
6. Покрил си я с бездна като с дреха; води стоят на планините.
7. От Твоята заплаха те бягат, от гласа на Твоя гръм бърже отминават;
8. възлизат по планини, слизат в долини, на място, което си им определил.
9. Ти си турил предел, който няма да преминат, и няма да се върнат да покрият земята.
10. Ти прати извори в долините: между планини текат (води),
11. поят всички полски зверове; дивите осли утоляват жаждата си.
12. При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас.
13. Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята.
14. Ти правиш да расте трева за добитъка и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна
15. и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека.
16. Насищат се дърветата Господни, кедрите ливански, които Той насади;
17. по тях птици си правят гнезда; елите са жилище на щъркелите,
18. високите планини - на сърните; каменните скали - убежище на зайците.
19. Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник.
20. Ти простираш тъмата, и става нощ: през нея ходят всички горски зверове;
21. лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си.
22. Изгрява слънцето (и) те се събират и лягат в своите леговища;
23. човек отива по делата си и по своя работа до вечерта.
24. Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения.
25. А това велико и пространно море! там има безброй влечуги, малки и големи животни;
26. там плават кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него.
27. Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме.
28. Даваш им - приемат, отваряш ръката Си - насищат се с благо;
29. скриваш лицето Си - объркват се, отнимаш духа им - умират и в пръстта си се връщат;
30. пратиш духа Си - създават се, и Ти подновяваш лицето на земята.
31. Да бъде Господу слава навеки; да се весели Господ за делата Си!
32. Погледне към земята, и тя се тресе; допре се до планините, и те димят.
33. Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам.
34. Нека Му бъде благоприятна моята песен; ще се веселя в Господа.
35. Да изчезнат грешниците от земята, и да няма вече беззаконници.
Благославяй, душо моя, Господа!" (Пс.103)
|