|
|
| Тема |
 Re: Правила за спасителна изповед [re: Дeя] |
|
| Автор |
Prokimen () |
|
| Публикувано | 14.03.12 17:36 |
|
|
|
Преди мнооого години бях чел нещо за изповедта от дядо Серафим Алексиев. Един случай се вряза в паметта ми завинаги и често пъти предизвикваше недоумение, да не кажа известно съмнение в достоверността си.
Ставаше дума, че някакъв руски клисар от царски времена, убил човек и не само скрил брадвата в олтара, но лъжесвидетелствал пред полицаите, обвинявайки свещеника. Това става причина за изпращането на свещеника "убиец" на далечна каторга.
Въпросната недобросъвестност ме смущаваше години наред, докато самият аз не изпитах в далече по-миниатбрна форма едно свързване на изповед от високопоставено духовно лице. Лицето беше излъгало най-съзнателно по мой адрес и на изповед ме върза, което не ми позволи според правилата на "играта" да се оправдая
Друг известен благочестивец практикуваше двойна изповед. Пред своя професор свещеник изповядваше незначителни нещица, а пред мен по-съествените си грехопадения.
Тези два случая и други подобни ме накараха да съм свръх предпазлив към благочестивите изповедници.
Най-впечатлителната изповед, която съм приемал, беше на една известна в руските емигрантски среди "греховодница", както я наричаше архиепископ Варнава Кански. Известност в областта на изкуството, сякаш формална християнка, личността имаше незаконно роден син. Изповедта й беше действително покайна и със сълзи, подчертавайки осъзнаваното величие на неуредения си по християнски живот и неспособност да излезе от омагьосания Кръг на живота.
Действително, много професионални проститутки или блудници, казано на езика на Евангелието, ще ни изпреварят в Царството Небесно, докато много мислещи се за истински християни, ще си останат с книжките в ръка
Покаянието е същинско изкуство, което човек трябва да развива у себе си, а пастирството да предразполага към него.
При все че Евангелието остава огледалото на християнското покаяние, не е никак безразлично пред кой расоносен свидетел изповядваме осъзнатото си разкаяние. Една душегрижна пастирска дума може да отвори бездната на спотаените ни грехове и една попска дума може да вкамени сърцето, заключвайки в него съкровищницата ни за мястото, където е плач и скърцане със зъби.
| |
| |
| 
|
|
