|
В отговор на:
Мая: Казва ни и никого на земята да не наричаме наш отец или учител , защото един е небесния ни Отец
Из
“А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител - Христос, а всички вие сте братя;
и никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата;
и наставници недейте се нарича; защото един е вашият Наставник - Христос. ” (Мат., 23:8-12).
Св. ап. Павел в посланието си към коринтяните, казва:
“ Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда. Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много б а щ и [духовни] нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието. Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа. ” [1Кор., 4:14-16]
Съвсем естествено Христовите ученици възприемали св. ап. Павел като свой “отец”: Тимотей, свидетелства Апостолът, “ като син към баща, заедно с мене слугува при благовествуването.” (Фил., 2:22)
Апостол Стефан проповядвал в Синедриона с думите: “мъже братя и отци , чуйте!” (Деян.,7:2). Същото обръщение се среща и у ап. Павел (Деян., 22, 1), И ап. Иоан го употребява (1Ин., 2:13-14). Ап. Петър познава и назовава и други отци, освен Небесния: “ Бог на Авраама, на Исаака и на Иакова, Бог на отците ни ” (Деян., 3:13) А в книга Деяния четем: “ Бог на отците ни възкреси Иисуса ” (Деян. 5: 30).
Ако си спомним, например, увещанието на ап. Павел “ и вие, бащите, не дразнете децата си . . .”, то става очевидно, че възприетото от Апостолите Богоосиновение, дарувано от Истинския Единствен Син, не отменя земното родство - както телесното, така и духовното. Авраам станал “отец на всички вярващи ” (Рим., 4:11-12), с което ап. Павел ни напомня, че Авраам е отец не само за евреите, произхождащи от него по плът, но и “ отец на всички необрязани вярващи, та и тям да се вмени оправданието ”. (пак там)
Апостол Павел смело говори за своите духовни предшественици като за "бащите ни". Освен това той се обръща и към земните бащи в Колос по Следния начин: "Бащи, не дразнете чедата си, за да не падат духом" (Колосяни 3:21). Изглежда, че според тълкуванието на апостол Павел, Господ Иисус Христос не е казал, че само Един трябва да бъде наричан отец, т. е. Небесния Отец.
Когато богаташът видял Авраам и Лазар в лоното му и се обърнал към него с "Отче Аврааме", отговорът на Авраам не е бил: "Не знаеш ли, че само Бог Отец може да бъде наричан Отче?" Не, той отговорил: "Чедо, спомни си ... " (Лука 16:20-31). И това ни е засвидетелствано от Самаго Бога.
Но нека продължим - Господ също там казва и следното: ". . . А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият учител - Христос" (Матей 23:8).
Но все пак самият Иисус Христос признава Никодим за "учител Израилев" (Иоан 3:10). А в антиохийската църква определени люде били наричани "пророци и учители" (Деяния 13:1).
Апостол Павел не само признава учителите за дар Божи на Църквата, но и сам не се поколебава да се нарече "учител на езичниците" (1 Тимотей 2:7). Още повече и в нашето ежедневие почти всички ние по едно или по друго време наричаме някои хора в неделното училище учители. В богословските учебни заведения един от най-признателните начини да бъде представен един проповедник, е да бъде отличен като надарен библейски учител. По този начин спорът далеч надхвърля всякакви протестантско - католически граници.
Следователно, в изявлението си, че не бива да наричаме нито отец, нито учител никого, освен Бог Отец и самия Христос, Господ Иисус изглежда няма предвид употребата на тези конкретни титли сами по себе си. Самият контекст на откъса ни дава и ключа, от който се нуждаем за разтълкуването му.
Господ Иисус Христос тук осъжда не това, че не трябва да има въобще учители, или наставници, или отци, а осъжда онова суетно-горделиво стремление у човека, което го кара да се самозабрави и да се себепревъзнесе по-"горе" от Учителя си, от Наставника си, от Отца си. . .
Потвърждение на тази мисъл са словата, с които Господ Иисус Христос завършва поучението Си (както и последващите обръщения към книжниците и фарисеите):
“Но по-големият между вас да ви бъде слуга; защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат. ” (Мат., 23:12 и следващите)
"Няма ученик по-горен от учителя си, нито слуга по-горен от господаря си:доста е за ученика да бъде като учителя си, и за слугата да бъде като господаря си."
(Мат., 10:24-25)
Редактирано от МладЕж на 07.03.12 15:33.
|
Относно: "и никого на земята недейте нарича. . ." [re: МладЕж]
