Драги ми Prokimen,
А иначе интрижката е ясна, лобито на Въртиламей Вселенски срещу лобито на Руския Патриарх. И понеже „изцеленията” са най-лесния метод за привличане на тълпата към себе си, не към Христос, то те се използват от всички Харизматици, както Православни, така и Протестанти. Когато го правят опонентите, грях, а когато го правим ние, служба на Господа, ама дали?!
За мастите книжници-умослови и клирици-политици е най-добре да се види статията на Архиепископ Аверкий Таушев.
Линкът е само за сайта, а статията, който желае ще си я потърси. Другата преведена статия от него е в ПравославиетоКом „Солта обезсолява”, а всичко, което е събрано в този труд може да се намери в буква А на Библиотека Благовещение:
За ужасни неща е частта след житието на Теофан Затворник в „Теофан Затворник предвъзвестник на Божествените съдби над руския народ”.
На Вашата реплика:
„Имам въпрос към всички. В събеседване с въздишка за добрите стари времена, мой съученик, който е софийски свещеник, ме изобличава, че имам тенденция да идеализирам миналото. Според съученика ми, всякога нещата са си били такива в Църквата.
Вие как мислите?”
Бих отговорил:
Вашият съученик е прав.
Още Тихон Воронежки е казал по смисъл:
„Навсякъде само едно религиозно лицемерие.”
Реплика на реалист, която моменталнно ми постави намирането на трудовете му и задължителното им прочитане при удобен случай.
„Ако я караме стриктно според канона, това означава да останем почти без свещеници.” По смисъл реплика на Митрополит Филарет Дроздов.
Изключително дипломатичен реалист, на когото му е ясно, че стадото наистина е малко, според казаното от Спасителя, но че за това малко стадо трябва да бъдат положени всички възможни трудове. На него дължим щастието да имаме на достъпен език, близък до нашия, огромен ресурс от светоотеческото наследство.
От Светител Тихон съм почерпил идеята, че трябва да се пишат душеполезни четива.
От Митрополит Филарет пък съм почерпил идеята, че трябва да се превеждат и популяризират светоотеческите трудове.
А Божията благодат ще направи да стигне до когото трябва.
Миналото наистина има своя уникален чар. Валентин Асмус (не че ми е любим) в едно предисловие към своите лекции по история на Църквата разказваше за написването на петтомната история на Църквата на проф. Василий Болотов, което си остава един от най-добрите академични трудове на всички времена по предмета. Та студентите от онези времена имали обичай да записват всичко, каквото успеят по време на лекцията. После се събирали, правели една обща редакция на записките, а накрая го давали за печат и после всеки получавал екземпляр за подготовка за изпита. Та петтомната история на Църквата на проф. Болотов са всъщност така събраните негови лекции от ученолюбивите му студенти. „Можем да си мечтаем само да имаме такива студенти в нашето съвремие”, казва Валентин Асмус. Естествено, че студентското издание е минало през одобрението на Професора, за да бъде представено официално като негов труд. Проф. Болотов е един от уникалните случаи на човек с фотографична памет, което е прочитал веднъж, повече не го е забравял, а въпреки това е бил изключително скромен.
Нашето време също си има своя уникален негов чар. Има си своите ученолюбиви и трудолюбиви християни. Има си своите всеотдайни труженици, които в електронните библиотеки събират, каталогизират и популяризират всичко най-добро в християнското богомислие от времето на Апостолите до ден днешен. Сигурно си нямаме големите умове на онова време, но пък нищо не пречи да използваме направеното от тях. Имаме си и нашите нетклубове, където „малкото стадо” се събира за раздумка. Клюкарски спам си е имало още по времето на сбирките на пустиножителите от 4 век, според собственото им свидетелство в Патериците. Но който е търсил си е намирал, а който си е губил времето си го е губил, както тогава, така и днес.
Така че „доброто старо време” е само един декор, който го няма, а сцената и актьорите в съвременния прочит на пиесата са си едни и същи по характер, манталитет и поведение във всички времена на човешката история.
Основната идея на темата не я коментирам, защото е брилянтно изкоментирана от Светител Игнатий (Брянчанинов) преди повече от 150 години и не виждам какво въобще може да се добави към написаното от него. Което означава, че хората с техните религиозни нагласи са били винаги едни и същи.
Ако нещо не излезе линка, защото нямам време да го коригирам, статията е на сайта на старостилците.
А за мързеливите ще бъде достатъчно прочитането на следната извадка:
„Гледището на духовния разум за телесните болести и тяхното чудесно излекуване е съвършено различно от това на плътското мъдруване. Плътското мъдруване смята болестите за бедствие, а тяхното излекуване, особено когато то става по чудесен начин, за най-голямо благополучие, без да се интересува от това, дали такова изцеление е свързано с полза за душата, или с вреда. Духовният разум вижда както в недъзите, изпращани от Божия промисъл, така и в изцеленията, дарувани от Божествената благодат, милост Божия към човека. Озаряван от светлината на словото Божие, духовният разум ни учи на богоугодно и душеспасително поведение и в двата случая. Той ни учи, че е позволено да се иска и да се проси от Бога изцеление на болестта с твърдото намерение възвърнатото здраве и сили да се употребят за служение на Бога и в никакъв случай за служение на суетността и греха. Иначе чудесното изцеление ще послужи само за по-голямо осъждане и ще стане причина за още по-голямо наказание както във временния, така и във вечния живот. Това е засвидетелствал Сам Господ. Когато излекувал разслабения, Той му казал: Ето, ти оздравя, недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо (Иоан. 5:14). Човек е немощен и лесно се скланя към грях. След като някои светии, имащи благодатния дар на изцеление и изобилно дара на духовно разсъждение, са били подложени на изкушение и са паднали в грях, толкова по-лесно могат да злоупотребят с Божия дар плътските хора, които нямат ясни понятия за духовните неща. И мнозина са злоупотребили! След като по чудесен начин са получили изцеление от болестта си, те не са обърнали внимание на Божието благодеяние и на своето задължение – да бъдат благодарни за това, а са започнали греховен живот. Божият дар те обърнали за своя вреда и като се отдалечили от Бога, загубили спасението. Затова чудесни изцеления на телесните недъзи се случват рядко, макар плътското мъдруване много да ги почита и желае. Просите, а не получавате, защото зле просите – за да го разпилеете във вашите сладострастия (Иак. 4:3).”
А понякога, когато след дълги молитви Бог не отмахва болестта, скръбта, проблема и всичко това, което ти е неприятно, може все пак милостиво да те доведе до следното Молитвено проникновение:
„Ако Бог не ти сваля товара, значи смята да те направи силен, та да си го носиш.”
Което означава, че нЕма да ходиш да пускаш писъмца някъде, а просто ще се вземеш в ръце и ще си носиш кръста, такъв, какъвто Бог ти го е сложил в момента, защото ТОВА Е БОЖИЯТА БЛАГОСЛОВИЯ ЗА ТЕБ!
Поздрави
Жабоций
Блатни сентенции: „Истинско благословение е това, което те довежда до близко общение с Бога. Това може да бъде скръб, тъга, болест, изпитня.”
Псалми 18:6 РИ
В утеснението си призовах Господа. И към Бога мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.
Каквото по времето на Давид, такова и днес! Духовното измерение на Богообщението се учи в горнилото на реалните изпитания на вярата!
Добре, че Бог ни дава утеснения, че иначе нЕма и да се сещаме за Него!
|