В първия момент си викам - пак е написано по попски, скучно.
После го чета и си казвам - всичко е вярно. Особено това да се отделиш, да помислиш, пак да преживееш какво си направил, та дори и да заплачеш заради тези неща. Това е безценен момент, а си струва да помислим колко трудно хората се сещат именно за това. Не само вярващите, но и почти никой няма навиците (а понякога и възможността) да остава сам със себе си. Вирджиния Улф твърдяла, че за да има повече жени писателки, жената трябва най-сетне да се сдобие със собствена стая, с частно пространство, където да остава насаме с хартията и мастилото. А за да може човек да помисли на спокойствие над работите си, му трябва пак нещо като "собствена стая", онова, което може би е наречено "скришна стая" в Евангелието. Това може би е нагласата да си мислиш, да се отстраняваш от момента, да си имаш вътрешен диалог. Някогашните философи стоици са вярвали, че нещо такова е нужно за очистването на душата, а ето че и нашата изповед започва с това. Човек първо трябва да се учи да остава сам със себе си и да мисли за нещата, които е направил. Точно обратното на епидемичното attention-whoring.

Коля и беся

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите