Благодаря Ви за изчерпателния отговор.

Струва ми се, че според българската представа, неправилно се скланя понятието "енория" за руската църква. Много точно и вярно сте споделили Вашето мнение за понятието "енория".

Болшинството свещеници са твърде болезнено настроени, когато техен събрат от чужд храм=енория, извършва треби в тяхна територия. Някога, когато не малък брой русенци предпочитаха да извършват опела в катедралата, имаше специална такса за "потърпевшия" енорийски храм.

Дълги години живях на "Аксаков" - срещу "Кристал" и съм се черкувал поне два пъти седмично в руската църква, но никога не съм и помислял, че тя ми е енорийската църква. Иван Желев би трябвало да знае този детайл, защото тъст му - отец Георги живееше отсреща на "Раковска" и едва ли семейството на съпругата му е смятало руската църква за свой енорийски храм, а о. Георги служеше в "Св. София".

Столицата е разделена на енории или територии, принадлежащи към определен столичен храм. В този контекст няма логика да се говори за енория към руската църква, защото като руска, тя е предназначена преди всичко и най-вече да обгрижва руснаците. Проблемът в храма са несъмнено българите, ако правилно схващам нещата.

Под "интрига" разбирам това изкуствено раздуване на българското негодуване от поведението на руския представител.

Защо "Двери" и компания не надигнаха същата врява срещу владиците, които безцеремонно уволняват и преназначават свещеници. Когато става реч за дядо Николай или дядо Галактион, "Двери" пишат злъчно, но когато стана дума за безобразието в Русе, тогава "Двери" свръх предпазливи и подчертаха любезността си към дядо Неофит, който де факто не управлява епархията си.

Задължен ли е владиката, независимо кой е той, по принцип да се обяснява на "Двери"?

В дадения случай, настоятелят на руския храм, независимо кой е той, има своите неоспорими права. Българските свещеници са приели доброволно да служат в руската църква и имат особен статут в административно отношение. Макар и да са от Софийска епархия, те са на синодално разпореждане и предполагам, че и заплатата им е от Синода и по-висока от останалите софийски свещеници, понеже нямат реална енория.

Иначе, ако говорим за енория на руската църква, всеки свещеник трябва да има някаква своя територия в територията на храмовата енория. Случаят с българските свещеници в руската църква не е такъв. Това задължава да се борави свръх предпазливо с термина "енория" защото налива масло в интригантския огън против отец Филип. Открай време руските свещеници посещаваха домовете на руснаците, независимо в коя софийска енория живееха последните.

В интерес на истината, евангелието всякога се е чело на църковно-славянски език. Преди, никакъв съвременен език не е бил в употреба на руския храм в София. Ако се е допуснало нарушение на руските правила и традиции, редно е да се направи поправка. В това отношение не намирам за благоприлично българите да вдигат излишна врява. Никой не ги е замъкнал в руската църква насила. Избирайки за себе си да напуснат реално енорийските си храмове в София и да се юрнат към подворието на Московския патриарх, българите би трябвало да осъзнаят, че те нямат думата да променят каквото и да било в чуждия храм.

Хем се почувствали уютно в руската църква, хем станали болшинство, та сега си въобразяват, че трябва всичко да е по техен каприз.

Колкото до дяконския рев на "Двери" и компания с крокодилски сълзи, при отец Николай Дзичковски имаше подобен проблем. Началникът или домовладиката на руск5ата църка в София е представителят на Московския Патрирха и никой в Република България не може да му се меси в решенията. Това беше необходимо "Двери" да го имат предвид, когато лукаво се явяват защитници на нещо безпринципно и нередно.

Да не би о. Мина (братът на о. Симеон), бившите дякони в руската църква о. Димитър и о. Антон да са умряли, напускайки руската църква? Съученикът ми о. Антон не искаше в никакъв случай да бъде ръкополаган за свещеник къмм руската църква в София. Ето, че нещата са много по-различни отколкото "Двери" и Вие се опитвате да ги представите, негодувайки неоснователно срещу решението на руския предстоятел.

Мислите ли, че ако някой председател на столичен храм поиска да се освободи от някой свой събрат, Софийска митрополия не би уважила желанието му? В случая с руската църква настоятелят решава без да се съобразява с никого и руският интерес е доминиращ.

Мисля, че ако в някогашната църква, предоставена на българите в Букурещ се беше вдигнала врява от момалигарите да се чете по момалигариски, тогава "Двери" щеше да нададе магарешки вой, че се унижава българското достойнство в Румъния, както се опита да фалшифицира истината с отнетия храм. Все някой трябва да е виновен за българите.

Уважавам разочарованието на българите от новия представител на МП, но акцията граничи с хулиганщина, за да не кажа с простащина.

Като параклисчето "Св. Пантелеймон" не подхожда на о. Николай и множеството му духовни чеда, защо отецът не поиска една селска църква от стотиците замрели енорийски такива и с чедата си да възроди духовния живот в нея?

Ето, този каприз на българите да векуват и налагат своето си искане в чужд храм, не го разбирам. В това отношение всички вас, недоволстващите гости в чуждия дом, ви отъждествявам с "нещастните" араби на Запад, които се радват да стъпят на западна територия и после започват да скандират и манифестират искането си на шариата. Българският църковен шариат си е за българските църкви.

Аз съм ужасен от деградацията в руската църква. Не можах да разбера по какъв устав се служи и каква традиция се спазва. На делничните литургии се смесват всички певчески традиции. Допускат се невероятно много грешки в четенето с неправилни ударения.

Едва сега научавам за преместения дякон и предполагам, че ще да е същата личност, която ме изуми с панихидата си. Тогава го нямаше о. Филип. Имаше ги двамата български свещеника и те не би трябвало да допуснат такова безобразие. При наличието на двама свещеника, да оставят един дякон да служи панихида. Това ме потресе и мигновено писах на Волоколамския митрополит Иларион Алфеев да спаси руската църква в София.

Някога, при отец Никита нямаше такава българска какафония. Духът и богослужебната дисциплина си бяха руски. В това отношение, ако отец Филип се опитва да възвърне руския богослужебен ред и дисциплина, не виждам защо трябва да се гони. Това е негов служебен дълг. В много руски храмове в Русия и в чужбина евангелието не се чете на руски език, а в България искат и на български да се чете. Аз не мисля, че българският текст ще промени духовността на българите. В "Покров Богородичен" се служи на български език, отец Николай е изряден човек и свещеник. Защо радетелите за българска литургична реч не се възползват от това? Защото българите са генетично недуховен народ и без скандали не могат да живеят. Точно така виждам и историята, която се раздува от "Двери".

Колкото до руската информация, че Росен Сиромахов израснал в нейната енория, не е вярно. Ние сме връстници с еп. Фотий и аз никога не съм го виждал той да се черкува там. Вие можете да сверите истината за еп. Фотий чрез Бойкикеви, защото някога са били една групичка Анастасия, Росен, о. Марий и сестра му Христина, която в момента управлява или съуправлява Покровския манастир.

Дори Петърчо или сегашният о. Теофан и Николай (не зная монашеското му име), както и о. Марий от Челопечене не са се черкували в нормалния смисъл на думата в руската църква. Те като домочадци на манастира не се черкуваха в новостилни храмове. Появяваха се само на годишнината от смъртта на Архиеп. Серафим и то на панихидата.

Единствено Анастасия Бойкикева се черкуваше в новостилен храм, но не и в руската, а в "Св. Ал. Невски" и след отпуста минаваше да се помоли на гроба на архиепископа.

Кредо.ру, който смятате за референция, не пише истината. Неволно и Вие разпространявате небивалици.