Ето нещо по въпроса от св. Никодим Светогорец:

Храмът на християните и общото им и единодушно събрание са Господното място и евхаристийния начин за тяхното участие в тайната вечеря на безсмъртието. Именно причастяването е тайната на единението с Богочовека при съставянето на едно свято евхаристийно тяло с Христос.

Според учението на св. Никодим, Христос, след славното си възкресение, постоянно се вкусва от вярващите чрез светото причастие. Приеманото тяло Господне, а съответно и кръв, не е нито подлежащо на изменение и развала, нито е безжизнено и бездушно, но е същото живо, одушевено, възкръснало и нетленно Негово тяло.
Развивайки систематично своите евхаристийни позиции, св. Никодим изразил непоколебимата си вяра, че след освещаването на даровете върху светия престол, тялото и кръвта Господни „първо са действителни и второ са духовни”, т.е. всичко извършено по време на тайнството само по себе си е истинско и действително. Същите обаче действителни тяло и кръв Христови са и духовни защото превъзхождат естественото, видимото и осезаемото, като каквито ги схваща и изживява човекът.

Според св. Никодим във всяка най-малка частица и във всяка най-малка капчица на причастието се намира съвършеното и цяло нетленно тяло и кръв Господни. То „се раздробява неразделно във всички места на хляба и виното и се разделя неделимо” като безстрастно и безсмъртно.