"Камбанарията или звънарницата не е характерен елемент на храмовеет през византийската епоха. Много манастирски и крепостни църкви имали пристроени над притворите си кули, но те били със защитни функции.
Популяризирането на камбаните на Изток е свързано с името на Венецианския дук Урс и подарените от него през 865г. на византийския император Михаил дванадесет камбани. Те били монтирани на специална кула, изградена в двора на катедралата "Св.София" в Константинопол. Скоро след това всички по-големи храмове в империята изградили камбанарии и поставили камбани. За превръщането им в неотменна част от архитектурата на византийските храмове допринесли и кръстоносците, които завладели Константинопол през 1204г. Камбаните изместили използваните до тогава метални и дървени клепала. Като най-подходящо място за изграждането им бил избран притворът. По-рядко камбанарията била самостоятелно здание. Формата и височината им била различна и съобразена с тези на храма. ПРи някои храмове били издигани по две симетрично разположени камбанарии."

(източник: хартиен; автор: архимандрит, литургист;)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите