|
Уважаеми spanishcaravan,
предавам Ви отговора на автора на статията арх. Елица Виткова:
При по-задълбочен прочит ще забележите истинността на „грешките”:
Пост 1 и 2) Забраната съществува (Източници: Кратка история на българската архитектура, БАН, София 1965г., стр. 162-164; История на България, т.4, Българският народ под османско владичество /от XV до началото на XVIII в./, БАН, София 1983г., стр. 102), което не означава, че се спазва. Забраните, които турската администрация издава са толкова много и често си противоречат, особено в нюансите. Начина на спазването им зависи най-вече от местната власт.
Важно е да се обърне внимание на думата „или” в текста:
„През XVI в., при най-голямата политическа и военна мощ на Османската империя, е забранено да се строят нови каменни църкви. Българите имат право да имат само дървени или ниски полуподземни храмове без камбанарии (звънарници), без куполи, без да изпъкват сред околните сгради”.
„или” означава, че ако не са „дървени”, трябва да са „полуподземни храмове без камбанарии (звънарници), без куполи, без да изпъкват сред околните сгради.” Ограниченията се отнасят и за всички масивни църкви – каменни, тухлени – всички, които не са от дърво.
Ето още един текст от същата статия, който обяснява това:
„Новите и възобновените култови постройки през XV - XVII в. са съобразени с повелите на османската власт. Те са малки и скромни сгради, с невзрачна външност, полувкопани в земята, за да не дразнят религиозното чувство на турците – без куполи, без звънарници и без пъстро украсени фасади.”
Примерът който давате е идеално потвърждение. Фасадата към улицата е с височина до 1,50м, и сградата е малка – цитат: „Храмът "Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат" е изграден като трикорабна базилика от камък и хоросан (на места и с тухли) през 1614 година от будни и заможни добърчани. Храмът бил малък по размери (8,37 x 6,50 x 5,20 метра) и, както турците изисквали, външно не се отличавал от жилищните сгради. Наполовина в земята, без камбанария и купол, с малки прозорчета-мазгали”
Храмът формално удовлетворява забраната. Същевременно благодарение на стръмния терен има високи фасади откъм двора и въпреки, че е малък е трикорабен, но не е базилика, защото средният кораб не е по висок от другите и няма странично осветление. (вж. ). Това са само част от строителните хитрини на българите, които са допускани благодарение и на големи рушвети. /още едно уточнение: мазгал е бойница, а не прозорец: вж. /
Тази църква, както и църквите описани в следващата статия: „” са строени около и западно от река Искър и река Струма, обяснила съм, защо точно там това е било възможно.
Тези неща ги пиша, защото съм архитект, и ползвам достоверни източници.
Пост 3) Относно името на султана – не зная да съществува точен регламент. В цитираните издания – и двете на БАН – в едното е цитиран като „султан Мохамед II (1451-81)”, в другото като „султан Мехмед II (1451-81), наречен Завоевателя”, предвид на ползвания немски източник „Mehmed der Eroberer und seine Zeit” /превод: Мехмед Завоевателя и неговото време/.
Най-некоректно е според мен това което Вие предлагате: Мехмед Фатих, доста по-добре е: Мохамед Фатих, и най-добре: Мехмед Завоевателя
Веротърпимостта на Мехмед Завоевателя спрямо населението по днешните български зами е факт. Доказва го големият брой храмове, изградени и ремонтирани от българите по време на неговото управление (Източник: Кратка история на българската архитектура. БАН. София 1965г., стр. 163). Историческото обяснение на този факт е, че тези земи са тил за османската войска, източник на суровини и др. и не са били желателни никакви размирици там, предвид на мащабните военни действия, за които и вие споменавате.
Уважаеми spanishcaravan, надявам се, че отговорът на арх. Елица Виткова Ви удовлетворява.
Редактирано от lrdiscovery на 28.02.12 12:22.
|
Re: Манастири [re: spanishcaravan]
