Да се подиграваме е наистина безмислено.
Но да анализираме си струва - разбира се, ако го правим добре. Човек трябва да е способен да анализира дори най-дълбоките си собствени чувства, както и мотивите на останалите. Разумът ни е даден за това и е срамно да не го ползваме. Та така. Защо се молим? Защо се моли лицето Х? Защо се моля аз? Как се моля? И защо по този, а не по друг начин? Това не са безмислени въпроси и далеч не е задължително техните отговори да са благочестиво лесни. Нито да са само от гледна точка на самата вяра. Нито пък един отговор от друга позиция би унизил вярата. Повтарям - стига това да се прави добре.
Да наблюдаваме и да се самонаблюдаваме е добродетел. И научна, и морална, а дори може би и верска.

Коля и беся

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите