Вероятно така се раждат народните поверия и ритуали.
Самата аз доволно често съм чувала познати да си препоръчват посещение в криптата на Руската църква, защото архиепископ Серафим помагал при молитви, затова досега съм го смятала за официално наложила се традиция като поклонението пред чудотворни икони, например. Познавам хора, които са се молили там, и писма писали заради тежки лични здравословни проблеми, неизлечима болест на близки, лични страхове, предстоящи трудни решения и т.н. Разбира се, далеч не всички молитви са се сбъдвали, но ефектът от подобен ритуал е терапевтичен за самия молител. Когато човек помоли за помощ, докато чака, се мобилизира вътрешно и често сам си помага.
Молитвата на жив, уважаван и познат човек, според мен има по-голяма способност да мобилизира вътрешно тези, в чиято полза е, дори и само поради факта, че не се чувстват изоставени в затрудненията си, че са подкрепяни духом и са оценени. Дали това реално липсва на пишещите писма до Серафим или поверието работи с пълна сила, не знам. За да се моли някой жив праведен човек за мен, то аз трябва да споделя проблемите си, да се получи разговор. Което предполага пълно доверие от моя страна. Просителите в криптата доверяват най-интимните си болки и молби на починал с репутация на застъпник. Вярват, че написани те ще бъдат взети под внимание и удовлетворени.
Наивно, защото има и по-добре работещи начини за справяне с проблемите, но обяснимо.
Съвършено необяснимо ми е защо на новия игумен му трябва да чете писъмцата, оставали досега строго анонимни, за да търси доказателства за чудеса /или нещо друго/.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите