Миналата година ми се случи да бъда за по-дълго време в България. През м. август и септември се черкувах в руската църква и констатирах, че състоянието в нея е плачевно жалко или опошлено до краен предел.

Тя не е вече или повече онова, което беше до по-миналата година. Дръзнах да споделя неприятните си впечатления с митрополит Иларион Алфеев, ако е във възможностите му, да възроди някогашния ред и духовност в храма, които доминираха при неговия манастирски събрат архимандрит Никита.

Ужасно ме смути тази нова история с тези писма. Едва не извиках на глас от ужас и изненада, виждайки големия "пощенски сандък" в храма и множеството суеверни скорописци. Останах главозамаян от факта, че в криптата имаше едва ли не повече хора да пишат писма до Архиепископ Серафим, отколкото богомолци по време на литургията в самия храм. В конкретния случай става дума за една сериозна ненормалност.

Ако черешката на тортата е тази странна новина за още по-странно поведение на о. Филип, то горко ни за всичкото това духовно падение.

Та защо са му на о. Филип изкуствени "доказателства" за светостта на Архиепископа? Ако той не е повярвал в досегашните, новите му търсежи са празна работа в името на съблазънта или както Ежко пише - голямата Съблазън.

Намерил и той подходящо време за една нова журналистическа шумотевица против Църквата.

Редактирано от Prokimen на 24.02.12 22:12.