Не става въпрос за лични отношения. Това е просто форум.
Намирам това, което заявяваш като позиция и въобще цялостното ти поведение за същностно нездраво. Да си изчел толкова много и да не виждаш окаяното си състояние - страшно е. Не е въпрос просто да се суетим около изрядни и красиви умопостроения. Християнството е живот, а не академично поприще. Светостта е нещо много конкретно и то е описано в литературата. Никъде няма да срещнеш случай за действие на благодатта, при която човек само трупа знания, а не съкрушава егото си. Ти си пълен със себе си - жабока та жабока, "жабоговор", "жабешко богословие" и какво ли още не... Това нормално ли е, кажи ми?! Та то дори и за шега не може да мине, толкова е натрапчиво! И цялото това самоизтъкване - "моя превод", "моят анализ". Много зле изглежда отстрани, уверявам те. Това, че другите се съгласяват с теб и ти правят мили очи - толкова по-зле за тях, защото се съгласяват с една гротескова самоизмама.

Копирам нещо от св. Никодим Светогорец във връзка с измамното просветляване на ума от лукавия дух:

"...
За тази цел той обикновено влага в тях високи мисли, тънки и учудващи, особено за такива хора, които са остроумни и бързи да изказват високоумието си. И те, като се увличат от удоволствието да имат и разглеждат такива високи мисли, забравят да пазят чистотата на своето сърце и да внимават за смиреното мислене за себе си. И по този начин, като се оплитат в примките на гордостта и самомнението, си правят идол от своя ум, а по тази причина, малко по малко, сами не забелязвайки това, достигат до там, че нямат повече нужда от съвет и вразумяване от други, понеже са навикнали при всяка нужда да прибягват към идола на собственото си разбиране и съждение. Това е работа, крайно опасна и мъчно поддаваща се на лекуване. Гордостта на ума е много по-опасна от гордостта на волята. Защото гордостта на волята, бидейки явна за ума, може някой път лесно да се излекува от него, като бъде поставена на мястото си. Но умът, когато самонадеяно се утвърди в мисълта, че неговите собствени съждения са по-добри от всички други, от кого тогава може да бъде излекуван? Може ли да послуша някого, когато е уверен, че съжденията на всички други са толкова добри, както неговите собствени? Когато това око на душата - умът, с чиято помощ човек може да узнава и поправя гордостта на волята, сам е заслепен от гордостта и остава неизлекуван, кой тогава ще излекува и волята? Тогава вътре всичко се разстройва, и то така, че няма къде и от кого да се сложи пластир, т.е. да се почне лекуване. Затова е необходимо колкото е възможно по-бързо да се съпротивляваш на тази пагубна гордост на ума, преди тя да е преминала до мозъка на твоите кости. Съпротивявай се, обуздавай бързината на своя ум и покорно подчинявай своето мнение на мнението на другите. Бъди безумен от обич към Бога, ако искаш да бъдеш по-премъдър от Соломон. Ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър (1 Кор. 3:18).
..."